Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

К. Д. на Дирекция „ОДОП”-София моли да бъде отменено решение №5516/22.10.2012г. по адм. д.№734/2011г. на АССГ, с което е отменен РА №2001002042/24.06.2010г. на ТД на НАП-София в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 11.2005г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Л”ООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА №2001002042/24.06.2010г. на ТД на НАП-София в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 11.2005г. 318 886лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на РА, тъй като заключението на назначената по време на ревизията експертиза за оценка на СМР по изграждане на обектите по бартера от 24.11.2005г., според съда е прието на 26.04.2010г., на която дата е съставен РД, при краен срок на ревизията 11.04.2010г. Според съда така приетата експертиза не е годно доказателствено средство. Съдът в нарушение на процесуалните правила е приел, че след приключване на ревизията органите по приходите не могат да събират допълнителни доказателства. По чл. 117 ал. 5 ДОПК с възражението потив РД ревизираното лице може да представи нови доказателства. Според чл. 120 ал. 2 ДОПК органът по приходите е длъжен да обсъди възраженията срещу РД и представените доказателства. По аргумент от чл. 152 ал. 4 във връзка с чл. 154 ал. 3 ДОПК при обжалването по административен и съдебен ред е допустимо представянето на нови доказателства, а според чл. 155 ал. 3 ДОПК при обжалването по административен ред решаващият орган може да събира нови доказателства. От цитираните разпоредби следва, че приемането на експертизата в деня на съставяне на ревизионния доклад не представлява съществено процесуално нарушение, както неправилно е приел съда. По чл. 160 ал. 1 ДОПК съдът следва да реши спора по същество като определи дължимите данъци и лихви. Предвид чл. 160 ал. 3 ДОПК съдът няма право да върне делото на органа за ново разглеждане. От тази уредба следва, че дори и да са допуснати процесуални нарушения от органа по приходите при издаване на РА те не съставляват отменително основание.

Допуснато е съществено процесуално нарушението от съда при разглеждане на делото. С определение от 8.05.2012г. по делото е назначена счетоводна експертиза като е определен депозит и е даден срок за внасянето му. Съобщението за тези обстоятелства до дружеството /л. 161 от делото/ е върнато с отбелязване, че фирмата е продадена на трето лице по данни от бившата управителка Л. С., която е подписала жалбата до съда. Съдът следваше да направи справка в търговския регистър за верността на това отбелязване, при която щеше да установи, че на 16.05.2012г. в търговският регистър е вписан нов собственик и управител на дружеството – Р. Т. и нов адрес за управление: ул.Св.Св. Кирил и Методий №170. При тези данни съдът следваше да остави делото без движение като даде 7-дневен срок от съобщението на новия управител да заеме становище поддържа ли жалбата и да я приподпише, следваше да върчи съобщението за депозита на новия управител на новия адрес. В. това съдът е разпоредил поставяне на уведомление на адреса, посочен от адв.. А., която изрично е посочила, че има пълномощно да представлява дружеството само по частната жалба. Допуснато е съществено процесуално нарушение на реда за призоваване по чл. 50 ал. 1 ГПК, което е довело до постановяване на съдебно решение при лишаване на дружеството от право на защита, поради нередовното призоваване чрез бившия управител.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се имат предвид горните указания. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №5516/22.10.2012г. по адм. д.№734/2011г. на Административен съд – София град. ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Б. Ц./п/ Б. Л. М.Д.