КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 4.12.2009 г. по адм. д. № 618/09 г. на Софийския областен административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 4.06.2009 г. на началника на РДНСК за премахването на магазин като построен през 1972 г. без архитектурен проект и разрешение за строеж. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

АДМИНИСТРАТИВНИЯТ орган оспорва касационната жалба, вторият ответник не е взел становище по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна.

1. Макар и описан неточно като площ и отстояния в заповедта, строежът е достатъчно индивидуализиран, поради което, обратно на касационното оплакване, неточността не нарушава съществено формата на административния акт.

2. Констативният акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е предвидено от специалния закон доказателство за посочените в ал. 2 обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая няма спор по съществуването на строежа, годината на построяването му, изпълнителя му и липсата на строителни книжа, поради което оплакването за нередовност при съставянето на акта е неотносимо към правилността на решението.

3. Обратно на следващото касационно оплакване, не е налице и висящо административно производство за узаконяването на строежа. Непроизнасянето на главния архитект на общината в срока по чл. 13, ал. 2 ЗАП отм. вр. § 184 ЗУТ е мълчалив отказ, който, като необжалван, е влязъл в сила.

4. В тежест на жалбоподателя е било доказването, че строежът е търпим по § 16, ал. 1 ЗУТ. Установено е, че той е бил недопустим...