Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - София, чрез процесуален представител, срещу решение № 2242/14.12.2013 г.
по адм. дело № 1074/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД- 348/13.02.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материално-правна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Николов срещу заповедта.
Ответникът по касационна жалба -Д. Н. Н., жив. в гр. Н., не взима становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК
, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание
чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/
е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02101208/12.03.2007 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка НС529 и име "НС529", поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА .
Първостепенния съд е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, като при издаването й не са спазени административно производствените правила, в конкретния случай - чл. 26 АПК
; в установената от закона писмена форма; противоречи на материално правните разпоредби на ЗРА.
На първо място - съдът сочи нарушение на административно производствените правила, при издаване на оспорения акт и по-специално - чл. 26 АПК
. Този извод е базиран на факта, че е необходимо, на основание чл. 18в, ал. 4 ЗРА
- административния орган да изследва обстоятелството - дали кораба, за когото се отнема разрешителното за риболов - не е в ремонт - факт, препятстващ възможността за служебно отписване от регистрите на риболовните кораби. Правилен извод на съда. Нито в административното, нито в съдебното производство са събрани доказателства, в тази насока, още повече, че самия орган би следвало да разполага със същата, доколкото нормативно е предвидено задължение на собственика на плавателния съд - да уведомява агенцията за спиране на риболовната дейност, за повече от един месец, поради предприет ремонт .
Основателен е довода на съда, че административния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА
, предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА /или оправомощено от него лице/ прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по
. Нормата е нова и е приета със
ЗИДЗРА
, обнародван в ДВ, бр. 59/2012 г. и е в сила от 06.08.2012 г. Разпоредбата е материално-правна, има действие занапред, доколкото не и е придадено изрично със същия нормативен акт обратно действие - предвид императивната разпоредба на
чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове
.
Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 06.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок.
Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на
за пръв придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по
и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията, изложени от АС-Бургас, които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изложеното и действието на нормата занапред същата е неприложима спрямо факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на
/06.08.2012 г./ и датата на издаване на оспорената заповед - 13.02.2013 г. няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години /считано от влизане в сила на нормата/ да не е издавано удостоверение по
на притежателя на разрешението.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание
, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2242/14.12.2013 г.
по адм. дело № 1074/2013 г. на Административен съд - Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ Е. М.
Е.М.