Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 36, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на А. Ф. П. от гр. С., против решение № 15713/10.12.2012 г., постановено по а. д. № 7932/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС).
По делото липсват данни обжалваното решение да е съобщено на касатора, поради което следва да се приеме, че жалбата му е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Павлов против решение на Висшия съдебен съвет (ВСС, Съвета) по допълнителна точка 3.20 от Протокол № 22 от заседание, проведено на 31.05.2012 г. Прието е, че при липса на разписани в ЗСВ критерии за подбор, когато младши съдиите в хипотезата на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ биват преназначавани за районни съдии в други съдебни окръзи, Съветът действа по целесъобразност. ВСС не е обвързан от изразеното желание на младши-съдията, в кой точно съдебен окръг да бъде назначен той, още повече, че такова изрично желание Павлов не е изразил с подадената от него молба на 08.05.2012 г. до ВСС. С избраната от органа възможност да преназначи касатора в съседен съдебен район на този, за който се е класирал (при липса на свободни места в същия), се постига целта, за която законът е упълномощил ВСС.
Недоволен от решението, Павлов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното от него решение на 3-членен състав на ВАС, като постанови решение по съществото на спора - с обявяване нищожността на обжалвания административен акт или отмяната му като незаконосъобразен и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново гледане от друг 3-членен състав на ВАС.
Ответната страна - ВСС, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, 5-членен състав на ІІ колегия, за да се произнесе, възприе установената от 3-членния му състав фактическа обстановка:
Безспорно е, че касаторът Павлов е изпълнявал длъжността "младши съдия" в Окръжен съд Кърджали (ОСКж). Със заповед № 622/02.05.2012 г. (л. 7) на председателя на Върховния касационен съд (ВКС), той е бил командирован за изпълнение длъжността съдия в Софийския районен съд (СфРС). На 27.08.2012 г. за Павлов е изтичал срокът по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ. Предвид обстоятелството, че през този период от време е изтичал срока за изпълнение на функциите и на други младши съдии, председателят на Комисията по предложения и атестиране (КПА) към ВСС, е изпратил на председателите на окръжни съдилища в страната писмо изх. № 91-00-032/07.03.2012 г. (л. 9), с което е поискал предложения за назначаване на свободни места на младшите съдии. С писмо изх. № 660/15.03.2012 г. (л. 11), председателят на ОСКж е уведомил КПА, че на 27.08.2012 г. изтича срокът за назначаване на младши съдията Павлов, като в съдебния район на съда няма свободни щатни длъжности. Предложил е, на основание чл. 243, ал. 2 от ЗСВ, на същия да се предложи място в друг съдебен район.
Павлов е подал молба до ВСС с вх. № 11-07-634/08.05.2012 г. (л. 4) с която е помолил, при вземането на решение по чл. 243, ал. 2 от ЗСВ, Съветът да съобрази обстоятелството, че е с постоянен адрес в гр. С., в който град е живял до назначаването му като младши съдия в Кърджали и в който живее и понастоящем, като командирован съдия в СфРС.
На свое заседание на 15.05.2012 г. КПА е приела решение по т. 3.1 на Протокол № 27 (л. 12), с което е приела предложението за назначаване на младши съдии на длъжност съдия в районни съдилища след изтичане на срока по чл. 240 от ЗСВ. Чие е това предложение не е посочено. Комисията е изготвила предложение до ВСС за заседанието му на 31.05.2012 г. в същия смисъл. ВСС е разгледал предложението на КПА с решенията си по т. 3.1 до 3.32 от Протокол № 22/31.05.2012 г. Видно от съдържанието на представената извадка от стенографския протокол, с решенията си по т. 3.10, 3.20, 3.22, 3.27 и 3.30 са назначени 5 младши магистрати за съдии в районни съдилища извън районите на съответните окръжни съдилища, където те са били първоначално назначени. Сред тях е и Павлов, гласуван с решението по т. 3.20 и назначен за съдия в Районен съд гр. М. (РСМн). С решенията по т. 3.27 и т. 3.30, за съдии в СфРС са назначени младши съдии, които преди това са били съответно в Окръжен съд Пловдив (ОСПв) и в Окръжен съд Търговище (ОСТщ).
Видно от извадката от пълния стенографски протокол № 22/31.05.2012 г. (л. 18), предложението на КПА е докладвано и внесено в Съвета от члена на ВСС и КПА П. С.. Преди гласуването на предложението на КПА, за назначаване на младши съдии с изтичащ срок по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ, Л. Г. - член на ВСС и председател на ВКС, е поискал (л. 19) от докладващия, да разясни на Съвета критериите, по които е действала комисията в случаите на назначаване на младши съдии в други съдебни райони, както и начина на процедирането `и в такива случаи. В. С. е разяснил, че предложените за назначаване в друг съдебен район младши магистрати, са дали съгласието си за назначаване там, където има място.
По делото не са представени доказателства от които да се установява, че: а/ ВСС, респективно КПА, е предложила на Павлов да заеме свободното място за съдия в РСМн; б/ ВСС, респективно КПА, са разгледали и обсъдили молба на касатора вх. № 11-07-634/08.05.2012 г. и в/ ВСС, респективно КПА, са взели съгласието на Павлов за назначаването му като съдия в РСМн.
При така установеното от фактическа страна, настоящият 5-членен състав на ВАС не споделя изцяло правните изводи на първата инстанция по следните съображения:
Настоящата касационна инстанция споделя изводите за издаване на акта от оправомощен орган, в кръга на неговата компетентност, както и за спазване на предвидената в закона форма. В същото време изводите за издаване на акта при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона, се явяват необосновани.
Общите правила на действие на Съвета при преназначаване на младши магистрати, преминали стажа по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ, са уредени в чл. 243, ал. 1 и 2 от с. з. Ако в съдебния район, където е преминал посочения стаж няма свободни места за съдии в районен съд, Съветът "предлага" на магистрата място в друг съдебен район. Желанията и съгласието или несъгласието на лицето са ирелевантни и необвързващи ВСС. Последният е длъжен само да предложи място на магистрата. Неприемането на предложението от последния освобождава Съвета от задължението да назначи лицето въобще. В конкретния случай обаче ВСС е действал по начин, различен от описания. Така видно от изказването на члена на ВСС Стоянов, възприето от настоящият състав като мотиви на обжалваното решение на основание чл. 35, ал. 3, изр. 2 от ЗСВ, предложението на КПА е изготвено след потърсено и получено съгласие
на младшите съдии, назначени за съдии в съдебни окръзи, различни от тези, в които са работили до вземане на решението. Т.е. от мотивите на решението е видно, че ВСС, чрез действията на КПА и в изпълнение на основния принцип на Административнопроцесуалния кодекс на чл. 13 - за последователност и предвидимост в работата на административните органи, е потърсил и получил съгласието на Павлов за назначаването му като съдия в РСМн. Както се посочи по-горе, търсенето и получаването на съгласие от страна на младшите магистрата не са били задължителни за Съвета. Приемайки такова поведение, той сам е приел и огласил публично свои вътрешни правила, с които е установил практика, начин на действие, при упражняването на оперативната си самостоятелност, които правила от този момент са станали задължителни за него. Изпълнението на посочените вътрешни правила за действие на ВСС обаче не е доказано по делото в случая с Павлов. Трябва също да се посочи, че ако действително е действано по описания начин, жалбата на Павлов би била процесуално недопустимо поради липса на правен интерес за него от отмяна на решението, предвид предварително изразеното негово съгласие за такова назначение. При липса на доказателства за изпълнение на приетите вътрешни правила обаче и предвид постъпила във ВСС негова молба вх. № 11-07-634/08.05.2012 г., за която липсват данни да е разгледана и за взето отношение от страна на административния орган по формулираното в нея искане, обжалваният акт се явява издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 13, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Следва да се отбележи и факта, че данни за наличие на условията на чл. 34, ал. 4 от АПК липсват по делото. Само такива могат да освободят органа - издател на акта, от изпълнение на задълженията му по ал. 1, 2 и 3 от същата норма.
Липсата на предложение от страна на Съвета до Павлов, за заемане от него на мястото като съдия в РСМн, съставлява от своя страна допуснато нарушение на материалния закон - чл. 243, ал. 2 от ЗСВ.
Административен акт, постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, не може да съответства на целта на закона. Във всички подобни случаи, той е издаден в противоречие с нея, поради което касационният състав не възприема и този извод на първата съдебна инстанция.
Върховният административен съд, 5-членен състав съобрази обстоятелството, че двама от младши съдиите, които са били такива в ОСПв и ОСТщ, с решенията по т. 3.27 и т. 3.30 от същия протокол, са били назначени за съдии в СфРС. Този факт сочи, че към момента на вземане на обжалваното решение, в този съд е имало поне 2 свободни щатни бройки. Въпреки приетото от първата инстанция, че в молбата си от 08.05.2012 г. Павлов не е формулирал изрично искане да бъде назначен за съдия в СфРС, ВАС, 5-членен състав не споделя този неин прочит. Видно от текста е, че Павлов моли Съвета да съобрази посочените там обстоятелства при вземане на решението си за назначаването му. Т.е. в случая деликатно и при съобразяване с нормата на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ, Павлов е поискал назначаване именно в СфРС. Както се посочи по-горе, в този съд към 31.05.2012 г. е имало свободни места, както и поне 3 кандидати за тях при положение, че освен Павлов, то и магистратите от ОСПв и ОСТщ са изразили съгласие да бъдат назначени там. Ако това е била действителната фактическа обстановка, ВСС, респективно КПА, е следвало да приеме и приложи вътрешни правила за класиране, които да използват за подреждането на кандидатите, след като те са повече от свободните места, както и да назначат онези от тях, които след класирането са заели първите места, равни по брой на свободните такива в РССф. Данни за подобно вътрешно класиране на кандидатите за назначаване в СфРС също липсват по делото.
По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение следва да се отмени. При изяснената фактическа обстановка по делото следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което да се отмени като неправилно и обжалваното решение по т.
3.20 от Протокол № 22 от заседание на ВСС, проведено на 31.05.2012 г. и делото се върне като административна преписка на органа-издател на акта, за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав на ІІ колегия РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15713/10.12.2012 г., постановено по а. д. № 7932/2012 г. по описа на Върховния административен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна точка 3.20 от Протокол № 22 от заседание на Съвета, проведено на 31.05.2012 г. с което на основание чл. 160 във вр. с чл. 243 от ЗСВ, е назначен А. Ф. П. - младши съдия в Окръжен съд гр. К., на длъжност "съдия" в Районен съд гр. М., с месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от 28.08.2012 година.
ВРЪЩА делото като административна преписка на Висшия съдебен съвет за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. И./п/ Д. Д./п/ В. Г./п/ А. А.
А.И.