Образувано е по касационна жалба на Д.Я против решение № 986 от 17.05.2018г., постановено по адм. д.№ 2791/2017г. в частта, в която е отхвърлен иска му за разликата над присъдената сума от 200 лева ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2017г. до пълния предявен размер от 2000 лева. От същото лице е подадена и частна жалба срещу определение № 1655/13.07.2018г., постановено по същото дело.
С решението в обжалваната му част, съдът е отхвърлил частично предявения иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на Областна дирекция на МВР, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д.Я вследствие незаконното му задържане във второ РПУ МВР, гр. Б. за времето от 22 часа на 19.05. до 20.05.2017г. по силата на заповед за задържане на лице рег. № 434зз-165/19.05.2017г., издадена от ст. полицай ООР, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта. За да отхвърли частично иска, съдът е преценил размера му като завишен. Съдът, взимайки предвид периода на задържане – 11 часа и 45 минути и причинените от това страдания е преценил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 200 лева.
С обжалваното определение, съдът е отхвърлил молбата на адв. С.К за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора с уважаване на предявения иск изцяло.
В частната жалба се твърди неправилност на определението. Иска се отмяната му и изплащане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар в пълен размер.
Ответникът в касационното производство – Областната дирекция на МВР – Бургас не изразява становище по жалбите.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същите съображения се преценява като допустима и частната жалба, за подаването на която е спазен срока по чл. 230 АПК.
По основателността им, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното:
Административният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното задържане на ищеца от полицейските органи. Установил е, че ищецът е задържан по силата на заповед за задържане, издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР от ст. полицай при второ РУ Бургас, за времето от 22.00 часа на 19.05.2017г. до 09.45 часа на 20.05.2017г. в помещение за времено задържане на ОД на МВР Бургас. У. е също така, че заповедта е отменена като незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с решение № 1441/25.07.2017г., постановено от Административния съд – Бургас по адм. д.№ 1477/2017 година, което не е оспорено и е влязло в сила на 15.08.2017 година.
От правна страна, съдът е приел, че е налице първата от кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт. Съдът е преценил като налични и втората, и третата предпоставки от този фактически състав – претърпени вреди и причинна връзка между тях и незаконосъобразния акт. За да приеме това, съдът е посочил като житейски логично и разумно да се приеме, че всяко нормално човешко същество, би претърпяло стрес, безпокойство и психологически дискомфорт, когато бъде лишено от свобода и правото му на свободно придвижване бъде отнето, посредством прилагането на незаконосъобразна мярка за полицейско задържане. За този свой извод, съдът се е позовал и на съдебно решение на ЕСПЧ по делото „Джабаров и други срещу България“.
При определяне на размера на обезщетението, съдът е преценил периода на задържането, причинените страдания, посочвайки, че обезщетението от друга страна, не следва да се превръща в средство за неправомерно обогатяване.
В резултат на изхода на спора, съдът е присъдил пропорционално на уважената част от иска и разноските в полза на ищеца, направени за адвокатското възнаграждение.
С обжалваното определение, съдът е отказал да измени размера на присъдените в полза на ищеца разноски чрез увеличаването му и присъждането им в пълен размер, посочвайки, че при определянето им е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като правилно. При определяне на размера на обезщетението, съдът е взел предвид всички релевантни обстоятелства, поради което присъденият размер е справедлив. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че преживеният от ищеца стрес и безпокойство при задържането му по силата на отменената заповед, са надхвърлили минималният праг на негативни изживявания, присъщ на наложената мярка.
Неоснователна е и частната жалба срещу оспореното определение. При определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които се следват на ищеца, съдът е приложил правилно приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 3, изречение последно ЗОДОВ.
П о тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 236 от същия кодекс РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 986 от 17.05.2018г., постановено по адм. д.№ 2791/2017г. в обжалваната му част.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1655/13.07.2018г., постановено по същото дело. Решението не подлежи на обжалване.