Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност срещу решение №725/25.11.2021г., постановено по т. д.№ 20211001000053/2021г. на Апелативен съд - София в частта, с която е обезсилено решение №260180/16.10.2020г. по т. д. № №553/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни, предявените при условията на евентуалност от касатора срещу „С. М. Т Къмпани“ АД /н./, „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 2 ТЗ и съединен с тях при условията на кумулативност осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. М. Т Къмпани“ АД /н./ на сделката от 21.07.2015г. между „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД за продажба на движими вещи от масата на несъстоятелността, подробно описани в диспозитива на съдебното решение; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне като неоснователни на предявените при условията на евентуалност от касатора срещу „С. М. Т Къмпани“ АД /н./, „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 6 ТЗ и съединен с тях, при условията на кумулативност - осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за прогласяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. М. Т Къмпани“ АД /н./ на сделката от 10.07.2015г. между „С. М. Т Къмпани“ АД /н./ и „Торинекс“ ЕООД за продажба на движими вещи от масата на несъстоятелността, подробно описани в диспозитива на съдебното решение, и в частта за разноските.

ККасаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. На първо място, излага доводи за незаконосъобразност на изводите на съда за недопустимост на предявените главен и евентуален искове с правно основание съответно чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 2 ТЗ по отношение на втората атакувана сделка за продажба на движими вещи от масата на несъстоятелността, сключена между „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД. Счита, че с исковете по чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 6 ТЗ могат да бъдат оспорвани и последващи сделки, с които се прехвърля имущество, изходящо от масата на несъстоятелността, когато те, наред с първата сделка, страна по която е длъжникът, представляват единен комплекс, който в своята цялост уврежда масата на несъстоятелността. Позовава се на Тълкувателно решение №2/09.07.2019г., постановено по т. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което са дадени разяснения относно приложението на чл. 135 ЗЗД, като навежда аргументи, че специалните отменителни искове по ТЗ представляват производни, частни случаи на иска по чл. 135 ЗЗД, като в рамките на откритото производство по несъстоятелност синдикът и кредиторите имат правото на избор дали да защитят своите права и законни интереси посредством предявяването на общия иск за относителна недействителност на сделки - Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, или някой от специалните искове по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. На следващо място, касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че обект на изследване по отношение наличието на свързаност следва да са само отношенията между несъстоятелния длъжник „Селект моторс къмпани“ АД (н.) и „Торинекс“ ЕООД. Счита, че свързаността в случая следва да се преценява между „Селект моторс къмпани“ АД - несъстоятелен длъжник и първи прехвърлител, от една страна и от втора страна, „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД - приобретател по втората от двете процесни сделки. Сочи, че действително законодателят в §1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ е посочил кои лица имат качеството на „свързани“ по смисъла на закона, но не счита, че това изброяване е изчерпателно. Навежда и оплаквания за допуснати процесуални нарушения, тъй като въззивният съд не е допуснал релевантно за правилното решаване на процеса доказателство - съдебно-счетоводна експертиза, която да установи твърденията за липса на еквивалентната насрещна престация по договора за покупко-продажба, респ. за безвъзмездност на сделката, характеризираща се с donandi causa. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно и в частта, с която е осъден да заплати дължимите в производството разноски. Доколкото в настоящия случай предявените искове са отхвърлени като неоснователни, респ. производството по част от тях е прекратено поради сочена от въззивния съд недопустимост, то следва да се приложи нормата на чл. 649, ал. 6 in fine ТЗ и дължимата държавна такса да бъде събрана от масата на несъстоятелността на търговеца.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Налице ли е връзка на иска с правно основание чл. 647 ТЗ с Павловия иск по чл. 135 ЗЗД? Производен ли е искът по чл. 647 ТЗ на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД и приложими ли са по аналогия механизмите за оспорване на сделки приложими към Павловия иск?; 2/ При предявен иск с правно основание чл. 647 ТЗ срещу поредица от сделки, следва ли да се доказва свързаност между несъстоятелния длъжник и неговия съконтрахент или между несъстоятелния длъжник и последния приобретател по веригата увреждащи сделки? Допустимо ли е свързаността по смисъла на §1 ДР на ТЗ да се доказва с косвени доказателства?; 3/ Сделка за покупко-продажба на имущество характеризира ли се с типичната solvendi causa тогава, когато продавачът е върнал получената престация, респ. когато в патримониума на същия не е останало имущество, или такава сделка се характеризира с donandi causa, доколкото страните целят практическото без възмездено прехвърляне на имуществото?“. Касаторът счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №2/2017г. от 09.07.2019г. по т. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС; решение №1224/25.06.2001г. по гр. д. №2370/2000г. на ВКС, V г. о.; определение №141/21.03.2018г. по т. д. №2026/2017г. на ВКС, І т. о., решение №226/12.07.2011г. по гр. д. №921/2010г. на ВКС, ІV г. о. и решение №31/09.03.2012г. по гр. д. №502/2011г. на ВКС, ІІІ г. о. Намира, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците „С. М. К“ АД /н/, „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД оспорват жалбата, като излагат в подадените писмени отговори подробни доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за неговата правилност. „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД претендират разноски.

Третото лице помагач „Х. П. П“ ЕООД и синдикът на „С. М. К“ АД /н/ не вземат становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивният съд приема, че предмет на делото са евентуално съединени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 2 ТЗ, предявени от синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу „С. М. Т Къмпани“ АД /н./, „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД за прогласяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. М. Т Къмпани“ АД /н./ на сделката от 10.07.2015г. между „С. М. Т Къмпани“ АД /н./ и „Торинекс“ ЕООД за продажба на движими вещи от масата на несъстоятелността и съединен с тях при условията на кумулативност осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, както и предявени при същите условия на съединяване искове за прогласяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. М. Т Къмпани“ АД /н./ на последваща сделка от 21.07.2015г. между „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД за продажба на същите движими вещи.

За да обезсили решението на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете за прогласяване на недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „С. М. К“ АД /н./ на последващата сделка с процесните движими вещи, сключена на 21.07.2015г. между „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, въззивният съд намира, че само извършените от длъжника сделки, при наличието и на останалите законоустановени елементи на съответните фактически състави на чл. 647 ТЗ, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Излага аргументи, че разпоредбите на отменителните искове в производството по несъстоятелност да изключителни и специални, имат санкционни последици, поради което не могат да се тълкуват разширително /а само стеснително или поне стриктно/, нито да се прилагат по аналогия. Доколкото предмет на делото не са искове по чл. 135 ЗЗД, не са приложими разясненията в ТР №2/2017г. по т. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, решаващият съдебен състав стига до извод, че на основание чл. 647 ТЗ могат да бъдат обявени за недействителни само извършените от длъжника сделки, но не и между трети лица, каквито в случая са „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД.

За да потвърди първоинстанционното решение в останалата част, с която исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 и т. 2 ТЗ за обявяване недействителността на сделката между несъстоятелния длъжник „С. М. К“ АД /н./ и „Торинекс“ ЕООД са отхвърлени, въззивният съд, на първо място излага доводи, че не се установява съконтрахентите по сделката да са свързани лица, а на следващо, че не е налице безвъзмездна сделка. Намира, че хипотезите на свързаност са изчерпателно и лимитативно законоуредени в §1 от ДР на ТЗ, като не могат да се тълкуват разширително, доколкото водят до ограничаване на субективни права. Недопустимо е да се правят изводи за свързаност и на база житейски презумпции, които не са регламентирани в закона. По делото не се установява несъстоятелният длъжник и „Торинекс“ ЕООД да са свързани лица към датата на сключване на договора - 10.07.2015г., при която и да е от хипотезите на §1 от ДР на ТЗ, като сочените в исковата молба обстоятелства - че са регистрирани на един и същ адрес и имат един и същ адрес за контакт с НАП, не са регламентирани като хипотези за свързаност. Съдът счита, че доколкото последващата сделка /между „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ АД/ не може да бъде предмет на иск по чл. 647 ТЗ, не следва да обсъжда оплакванията в жалбата, основани на твърдения за свързаност на страните по нея - „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ АД.

Апелативният състав приема, че е неоснователен и евентуалният иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като на това основание могат да се атакуват като относително недействителни само безвъзмездни сделки, каквато процесната не е. Излага аргументи, че самите твърдения на ищеца в исковата молба изключват наличието на безвъзмездна сделка /сделка с намерение да се надари/, доколкото се атакува договор за продажба и се твърди, че цената не е реално заплатена, че прехвърлителят е знаел, че няма да я получи. С оглед отхвърлянето на исковете по чл. 647 ТЗ, въззивният съд намира за неоснователен и обусловеният осъдителен иск за връщане на процесното имущество в масата на несъстоятелността на длъжника.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос, поставен от касатора, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд както за частично обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, така и за потвърждаването му в останалата част. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешението в обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС. Въпросът е поставен в контекста на поддържаното от касатора /ищец/ твърдение, че е допустимо с исковете по чл. 647 ТЗ да се атакуват не само сделките, извършени от длъжника в законоустановените хипотези, но и последващи такива, с които процесното имущество се прехвърля на следващ приобретател /т. нар. поредица сделки/, както е разяснено с Тълкувателно решение №2/09.07.2019г., постановено по т. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, постановено по въпроси относно приложението на чл. 135 ЗЗД.

Налице е трайна и непротиворечива съдебната практика по въпросите относно предмета и страните в производството по искове с правно основание чл. 646 и чл. 647 ТЗ, както и обусловените искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ, обективирана в решение №187 от 19.03.2010г., т. д. №135/2009г., ІІ т. о., решение №93 от 10.07.2014г., т. д. №2907/2013г., ВКС, ІІ т. о., решение №111 от 12.07.2018г., т. д. №1892/2017г., ВКС, І т. о., решение №4 от 25.02.2021г., т. д. №2910/2019г., ВКС, І т. о. и др. Тези специални искове са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от несъстоятелния длъжник и осъществяват някой от фактическите състави на чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна не попадат в обхвата на тази специална защита. Исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване недействителността на посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелност. Спецификите на универсалното принудително изпълнение предполагат имуществените права - предмет на сделките, обявени за недействителни, да се върнат в масата на несъстоятелността, вкл. чрез предявяване на обусловените искове по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ, за да бъдат осребрени по предвидения в закона ред. С обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ, отчужденото имущество подлежи на реституция - третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността, респ. в неговия патримониум на основание чл. 648 ТЗ възниква правото на вземане срещу несъстоятелното дружество за връщане на даденото. Конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността, по отношение на които има действие отмяната на сделката по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, и третите лица, претендиращи собствени права върху подлежащото на връщане в масата на несъстоятелността имущество, следва да се разреши чрез обусловения иск по чл. 108 ЗС. Ако подлежащата на връщане вещ, респ. вещно право върху нея, не съществува поради отчуждаването й от приобретателя по отменената сделка в полза на трето лице с противопоставими права или поради изразходването й преди предявяване на иска, лицето, което я е отчуждило, респ. изразходвало дължи онова, от което се е възползвало /чл. 57, ал. 2 ЗЗД/.

С определение №60433 от 01.12.2021г., постановено по т. д. №1449/2021г., състав на ВКС, І т. о. разяснява, че защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността в хипотезите на чл. 647, ал. 1 ТЗ при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил със собствена вещ, преди предявяване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ, е чрез предявяване на обусловения иск по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на вещта, предмет на сделката, срещу приобретателя, за който се твърди, че е недобросъвестен - знаел е за увреждането на масата на несъстоятелността или е придобил правата си безвъзмездно от съконтрахент на длъжника по сделка, по отношение на която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ.

Въззивното решение е изцяло съобразено със съдебната практика на ВКС. Цитираното от касатора определение №141/21.03.2018г. по т. д. №2026/2017г. на ВКС е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не представлява съдебна практика на ВКС по смисъла на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а решението по гр. д. №2370/2000г. на ВКС, V г. о. не дават отговор на поставения въпрос в различен смисъл. Обстоятелството, че искът по чл. 647 ТЗ е специален по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД, не е свързано с изводи, каквито самият касатор прави и поддържа по делото.

Вторият въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не кореспондира с мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че иск с правно основание чл. 647 ТЗ срещу поредица от сделки, по които длъжникът в несъстоятелността не е страна, е недопустим, поради което изобщо не е обсъждал наличието на свързаност между несъстоятелния длъжник и последния приобретател по веригата увреждащи сделки. Съдът не е изключил възможността за доказване на свързаност като елемент от фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ с косвени доказателства, а е приел, че хипотезите на свързаност са изчерпателно и лимитативно законоуредени в §1 от ДР на ТЗ, като не могат да се тълкуват разширително, доколкото водят до ограничаване на субективни права.

Третият въпрос е разрешен от въззивния съд, обусловил е решаващите му мотиви за неоснователност на иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, но не е налице допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Съгласно задължителните постановки на т. 4 от ТР №1/2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е налице тогава, когато съществува противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена, както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т. е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не са наведени от касатора.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на въззивното решение.

В частта, с която се претендира отмяна на въззивното решение в частта за разноските, касационната жалба инкорпорира молба по чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е съдът, постановил оспорения акт. С оглед изложеното, жалбата в тази част следва да се изпрати на САС за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ дължимата за касационното производство държавна такса в размер на 30 лева следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „С. М. К“ АД /н/. На ответниците „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като няма доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 725/25.11.2021г. по т. д.№ 20211001000053/2021г. на Апелативен съд - София.

ВРЪЩА делото на САС за произнасяне по инкорпорираната в касационната жалба молба по чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА „С. М. К“ АД /н/, ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 30 лева държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: