Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. С., представлявана от адв. П. М. и адв. Св. Ц., срещу решение № 41 от 24.01.2022г. по т. д. № 330/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е обезсилено решение № 260036 от 25.11.2020г. по т. д. № 222/2018г. на Окръжен съд Пазарджик като недопустимо при липса на правен интерес за касаторката от предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ против „Х. З-98” ООД /в ликвидация/ за установяване на нищожност на вписани по партидата на ответника обстоятелства, които са несъществуващи, и е прекратено производството по делото.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърди, че решението е резултат на един опорочен процес, поради което е недопустимо. Намира, че въззивният съд на практика е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като е приел, че липсва правен интерес за нея, но не е разгледал и обсъдил възраженията по въззивната жалба относно приложеното диспозитивно начало от съда и относно установените по делото факти, обстоятелства и събрани доказателства, както и направени възражения. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че целеният с иска резултат е вписването за съдружник в „Х. З – 98” ООД, което е последващо действие след прогласяване на нищожността на така извършеното нищожно вписване. Сочи, че искът се основава на твърдение за нищожност на пререгистрацията на дружеството, тъй като тя не е включена в списъка на съдружниците и съдът реално отказва дадената от закона защита срещу вписване. Поддържа, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са разгледали предявения иск, а хипотетичен иск с хипотетично искане и резултат, определени от съда. Твърди, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд е излязъл извън вида и обема на търсената защита на нарушеното материално право, като е приел, че се иска вписването като съдружник в дружеството, докато с предявения иск се иска прогласяване на нищожност на извършеното вписване на дружеството в търговския регистър. Сочи, че въззивният съд признава, че атакуваното вписване е порочно и признава статута на съдружник, но не взема предвид липсата на оспорване на иска от ответника. Твърди, че редът, по който иска защита на правата си на съдружник, е възможен и е записан в действащото законодателство, което с оглед установеното нарушение на правата обуславя и правния интерес от предявения иск. Поддържа още, че редът за защита, към който я насочва въззивният съд, вече е изчерпан. Намира, че в случая не е налице грешка или непълнота на вписването, а нищожност на същото. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. При съществуваща правна възможност за позоваване на нищожност и при доказателства за порочността на атакувания акт за нищожност, възможно ли е да се вмени липса на правен интерес на страната, която е избрала този вид защита на правата си?

2. Не се ли заобикаля законът в процеса на правораздаване, като по различни правни способи се препречва несправедливо правото на страната да ползва правата си на съдружник по избрания от нея начин, при положение че потърсеното за упражняване право е в срок?

3. Правно допустимо ли е една и съща инстанция да променя извода на съда поради наличието на различен състав по един и същи казус в коренно противоположен извод от наличието на правен интерес на водене на иск в липса на правен интерес на водене на иска и ако да, на какво трябва да почива и ако не, валидно ли е постановеното на този извод решение?

4. Недопустимо ли е решението на съда, когато съдът изпада в хипотеза на произнасяне по непредявен иск, излиза извън предявения спорен предмет и присъжда нещо различно от исканото от ищеца и нарушавайки принципа на диспозитивното начало, се произнася по предмет, за който не е бил сезиран, присъжда реално нещо различно в сравнение с исканото от ищеца?

5. Действително ли е решението, когато почива не на твърденията на предявената претенция, а на липса на непредявени претенции?

6. Валидно ли е решение на съда, което не се произнася по предявения иск, а по перифразиран от съда хипотетичен такъв?

7. Действително ли е решението на второинстанционен съд при непроизнасяне по редовна жалба, респ. по редовен иск, чийто резултат е прекратване на производството по иска и оставянето на иска без произнасяне?

8. Нарушени ли са правата на ищцата при оставяне на иска без произнасяне?

9. Отнето ли е правото на справедлив процес на ищцата при прекратяване на делото и непроизнасянето по иска за нищожност?

10. Очевидно неправилно ли е решението на съда, което дисбалансира основни принципи на ГПК, прилагайки диспозитивно начало в ущърб на ищцата по делото?

Касаторката твърди, че независимо от изложеното, следва да се допусне касационен контрол поради вероятна нищожност или недопустимост на решението, както и поради очевидна неправилност.

Ответникът „Х. З - 98” ООД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от И. С. С. против „Х. З - 98” ООД искове, уточнени с молба вх. № 1164/03.02.2020г. и молба вх. № 260627 от 17.09.2020г., за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството от 16.04.2009г. - първо вписване на дружеството в ТР при АВ, за отмяна и прогласяване на нищожност на това вписване, както и за нищожност на извършените по партидата на дружеството последващи вписвания. Искът е обоснован с твърдения, че извършеното вписване игнорира записаното в удостоверението по пар. 4 ЗПР на ЗТРРЮЛНЦ влязло в сила решение № 376 от 24.01.2005г. по ф. д. № 664/1998г. на ОС Пазарджик, с което е вписана отмяна на решението за изключването като съдружник, и вписва недействителен списът на съдружниците и техните дялове, както и недействителен управител, тъй като, ако е приложено цитираното влязло в сила решение при проведени с нея като възстановен съдружник ОС, съществува възможност управителят да е друг. Ищцата е изложила твърдения, че е налице разминаване между отразените обстоятелства в удостоверението по пар. 4 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ и вписаните обстоятелства по партидата на дружеството към момента на заявяването за пререгистрация по отношение на посоченото влязло в сила решение, т. е. вписаното обстоятелство в регистъра, воден от съда, не е отразено при пререгистрацията от длъжностното лице и по този начин вписаните обстоятелства по партидата на дружеството са несъществуващи такива, вписването е нищожно. Твърди, че са вписани несъществуващи обстоятелства – списъкът на съдружниците не отговаря на действителния списък на същите към момента на издаването на удостоверението и извършеното вписване в ТР, което води до нищожност на вписването, до нищожност на акта, с който е извършено. Твърди, че решение № 376 от 24.01.2005г. по ф. д. № 664/1998г. на ОС Пазарджик автоматично засяга състава на останалите съдружници и съответно на техните дялове до обема на дела на възстановения съдружник и че състоянието на вписванията след нанасянето на посоченото решение създават положение на нищожност на вписванията в цялостната партида на дружеството в регистъра на окръжния съд. Поддържа, че липсата на критичност по отношение на установяването на противоречието в партидата на дружеството в регистъра на съда прави акта за пререгистрация недействителен.

Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение, е посочил, че според ищцата порокът на вписването при пререгистрацията на ответното дружество се поражда от Удостоверението от 25.03.2009 г. за актуално състояние, издадено на основание пар. 4 от ПЗР на ЗТР от Пазарджишкият окръжен съд по ф. д№ 664/1998 г., в което са посочени имената на съдружниците към момента на издаването му, но не е отразено нейното име като съдружник, а под формата на допълнение е посочено само, че с Решение № 376 от 24.02.2005 г на ВКС се отменя решението на ОСС от 20.02.2021 г. за изключването и заличаването като съдружник в дружеството. Посочил е, че според твърденията на ищцата налице е вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на търговеца, а такива обстоятелства са, че „списъкът на съдружниците не отговаря на действителния списък на същите към момента на вписването на решението за пререгистрация, т. е. 16.04.2009 г., в Търговския регистър по партидата на ответното дружество“. Намерил е, че всъщност твърдението на ищцата за наличие на несъществуващо обстоятелство се основава на факта, че тя не е вписана като съдружник, а след като решението на ОСС за изключването е отменено с влязло в сила решение, то следва да се приеме, че тя е също част от действителния състав на съдружниците към момента на вписване на решението за пререгистрация на дружеството. Приел е, че твърдението на ищцата за отрицателния факт - че не е вписана като съдружник, е безспорно вярно, но е изтъкнал, че не е ясно как този отрицателен факт ще доведе до положителния факт, а именно до вписването на ищцата като съдружник в ответното дружество. Намерил е, че ищцата цели точно това, но тази напълно правомерна цел няма как да бъде постигната чрез предявения от нея иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Въззивният съд не е споделил виждането на другия състав на въззивния съд, отменил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, че ищцата има правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и че тя няма друг път за защита освен този да предяви иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и да атакува порочното вписване и „едновременно с това или отделно от него – да релевира правата си относно членството и броя на притежаваните от нея дялове чрез претенция по чл. 71 от ТЗ”. Във връзка с преценката за правния интерес от предявения иск въззивният съд е взел предвид, че според твърденията на ищцата вписаният при пререгистрацията състав на съдружниците не съответства на действителния, тъй като нейното име не е посочено в персоналния състав на съдружниците, но никъде в исковата молба - нито в първоначалната, нито в допълнителната уточняваща молба, тя не оспорва качеството съдружник на лицата В. К., М. П., Р. С., С. Я. и В. Д., като не се оспорват членствените права на тези лица и качеството им на съдружници към момента на издаване на удостоверението за актуално състояние, издадено от регистърния съд на основание пар. 4 от ПЗР на ЗТР. Посочил е, че въз основа на влязло в сила решение регистърният съд е заличил изключването на ищцата като съдружник и тя има безспорен статут на възстановен съдружник по силата на влязло в сила решение, с оглед на което претендира името да бъде отразено като съдружник към момента на пререгистрацията на дружеството. При тези обстоятелства е приел, че на този етап ищцата няма правен интерес да защитава своите права чрез иск по реда на чл. 71 ТЗ, в какъвто смисъл е получила указания от другия състав на въззивния съд. Намерил е за правилен извода на първоинстанционния съд, че съгласно ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК понятието „несъществуващо обстоятелство“ е въведено само по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства, като вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Подчертал е, че в случая ищцата не твърди, че вписаните в ТР съдружници нямат това качество, тъй като не е взето решение на ОСС за приемането им като съдружници например, а претендира самата тя да бъде вписана като съдружник, тъй като към момента на пререгистрацията тя е била със статут на възстановен съдружник. Намерил е, че ищцата няма правен интерес от предявяването на установителен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като по същество искането е в търговския регистър да бъде вписано едно съществуващо обстоятелство, а именно да бъде вписана като съдружник, като е изложил съображения, че ако искът бъде уважен, в диспозитива на съдебното решение по чл. 29 от ЗТРРРЮЛНЦ няма как да се разпореди ищцата да бъде вписана като съдружник, тъй като това не е предмет на този установителен иск. Изложил е съображения, че в случая не е налице хипотезата на несъществуващо обстоятелство поради вписано липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, нито е налице втората, визирана в посоченото ТР № 1/2002 г. хипотеза, а именно вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена неговата нищожност. Приел е, че дори да бъде уважен установителният иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, това няма да доведе до желания от ищцата резултат - да бъде вписана като съдружник в ответното дружество заедно с вече вписаните съдружници.

Въззивният съд е приел, че постановеното влязло в сила решение за отмяна на решението на ОС за изключване на ищцата като съдружник и извършеното въз основа на него заличаване на вписаното в ТР заличаване на ищцата поради изключването като съдружник е задължавало регистърния съд да впише името на ищцата като съдружник, защото още от 24.02.2005 г. тя има статута на възстановен съдружник. Намерил е, че дружеството е пререгистрирано въз основа на непълно удостоверение за актуално състояние и в решението за пререгистрация са отразени съдружниците, но без да е посочено името на ищцата. Приел е, че в случая се касае до грешка и непълнота, която може да се отстрани по реда, предвиден в специалния закон, без да се налага ищцата да предявява претенциите си по общия исков ред, т. е. да бъде вписана като съдружник по реда на чл. 27 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 96 б от Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и РЮЛНЦ. Изтъкнал е, че в случая ищцата несъмнено има качество на заинтересовано лице грешката или пропускът да бъде вписано името като съдружник да бъде отстранена и е достатъчно да попълни заявление по утвърден образец, в което да се посочи грешката или непълнотата, която може да се отстрани чрез ново вписване, а именно: вписването като съдружник, правата на когото са възстановени с влязло в сила съдебно решение.

Въззивният съд е приел, че тъй като предявеният иск е установителен и правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, съдът е служебно задължен да следи за наличието на правен интерес, още повече, че в случая действа като инстанция по съществото на спора. Поради това е достигнал до извод, че първоинстанционното решение следва да се обезсили, тъй като е постановено по недопустим иск, при липса на правен интерес за ищцата да реализира правата си чрез предявяване на установителен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Неоснователен е бланкетно наведеният в изложението довод за нищожност на въззивното решение. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение – такова, което не е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, което не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, което не е изготвено в писмена форма или не е подписано, в което волята на съда е изразена по начин, който поради абсолютната й неразбираемост не позволява да се изведе, дори и чрез тълкуване, нейното съдържание. Обжалваното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната компетентност на съда и в изискуемата форма. Волята на съда е ясно и разбираемо изразена.

Неоснователен е и доводът за недопустимост на въззивното решение. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран, решение, постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. В случая касаторката е изложила твърдение, че въззивният съд се е произнесл по непредявен иск, като е подменил действително предявения иск и се е произнесъл по „хипотетичния определен от него иск”. Това твърдение не съответства на фактите по делото и на мотивите на въззивния съд. Ищцата е предявила иск за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на дружеството от 16.04.2009г. - първото вписване на дружеството в ТР при АВ, за отмяна и прогласяване на нищожност на това вписване, и въззивният съд се е произнесъл по така предвения иск, приемайки, че за ищцата не е налице правен интерес от него. Изложените от въззивния съд съображения във връзка с целения с предявения иск резултат – ищцата да бъде вписана като съдружник в дружеството, не обуславят извод за извършена от него подмяна на предмета на делото. Въззивният съд е приел, че е сезиран иск за установяване несъществуване на вписани обстоятелства и се е произнесъл по допустимостта именно на този иск с оглед изложените от ищцата твърдения, обосноваващи правния интерес, като е изложил и съображения, че по отношение на вписаните обстоятелства не е налице нито една от хипотезите на „несъществуващо обстоятелство”, както са разяснени с ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС. В тази връзка следва да се посочи, че не са изложени твърдения вписването на кои съдружници ищцата счита за несъществуващо обстоятелство. От друга страна, отмяната по реда на чл. 74 ТЗ на решението на ОС на ответното дружество за изключването на ищцата като съдружник няма обратно действие с оглед защита интересите на третите лица и стабилността на търговския оборот и поради това не засяга придобитите от трети лица права в дружеството, а редът за защита на ищцата срещу вписаните последващи решения на ОС на дружеството е бил чрез искове по чл. 74 ТЗ.

Първият процесуалноправен въпрос по начина, по който е формулиран, е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него твърдение за доказана порочност на атакувания с иска акт за вписване, каквито мотиви въззивният съд не е излагал. Противно на твърденията на касаторката, въззивният съд е приел, че в случая не е налице хипотезата на несъществуващо обстоятелство поради вписано липсващо /невзето/ решение на орган на дружеството, нито е налице втората визирана в ТР № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС хипотеза, а именно вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена неговата нищожност. Поради това така поставеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и не се явява обуславящ изхода на делото.

Вторият въпрос също не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е формулиран общо и без връзка с мотивите на въззивния съд. Крайният изход на делото е обусловен от преценката на въззивния съд за липса на правен интерес за ищцата от предявения иск, която е дължима във всички случаи на предявен установителен иск, като не са излагани съображения във връзка със срока за упражняване на предявеното право.

Третият процесуалноправен въпрос е обусловил изхода на делото, но по отношение на него не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая разпоредбата на чл. 269 ГПК ясно предвижда, че въззивният съд е длъжен да се произнесе служебно по допустимостта на обжалваното решение в обжалваната му част. Постановеното от друг състав на въззивния съд определение за отмяна на определение за прекратяване на производството по делото е задължително за първоинстанционния съд, но не и за състава на въззивния съд, сезиран с въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, който дължи самостоятелна преценка за допустимостта на това решение, в това число на иска, по който е постановено. При наличие на ясна правна норма и отсъствие на неправилна съдебна практика, която се нуждае от промяна или осъвременяване, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Формулираните от касаторката четвърти, пети и шести процесуалноправни въпроси са поставени във връзка с твърденията за произнасяне от въззивния съд по непредявен иск, относими и към довода за недопустимост на обжалваното решение. По изложените по оплакването за недопустимост на въззивното решение съображения тези твърдения се явяват неоснователни, поради което поставените въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

Седмият процесуалноправен въпрос не съответства на фактите по делото, тъй като е предпоставен от твърдението, че предявеният иск е допустим, противно на приетото от въззивния съд.

Осми и девети въпроси също не могат да обосноват допускане на касационен контрол, тъй като в съответствие с трайноустановената практика въззивният съд, преди да се произнесе по основателността на предявения установителен иск, е извършил дължимата служебна проверка за допустимостта му.

Поставеният десети въпрос е относим към довода на касаторката за очевидна неправилност на въззивното решение. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно решение № 41 от 24.01.2022г. по т. д. № 330/2021г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: