О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2093

гр. София, 11.07.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. частно гр. дело № 2586 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 и с чл. 95, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по делото И. Д. С. срещу протоколно определение от 25.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 245/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита в производството по същото въззивно гражданско дело.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че жалбоподателят отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ, доколкото не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв, като счита, позовавайки се на чл. 23, ал. 2 от ЗПП, че е в интерес на правосъдието да разполага с адвокатска защита по делото. В тази връзка жалбоподателят твърди, че въззивното производство е с голяма фактическа и правна сложност, както и че е налице възможност много сериозно да бъдат засегнати неговите права и законни интереси при евентуално успешно провеждане на заведеното срещу него исково производство, включително – да бъде „лишен“ от наследството, получено от покойния му баща. Изтъква също, че е студент, не работи, наскоро е преминал извънредно лечение, за което е заплатил, както и че се издържа от минимална издръжка, предоставяна от майка му; не получава допълнителни доходи или издръжка, за да си позволи заплащане на адвокат. Посочва и че поради лошото си финансово и материално състояние не успял да ангажира адвокат, който да го защитава безплатно, като счита, че остава единствено възможността съдът да му назначи безплатна адвокатска защита във воденото срещу него производство за установяване на произход на ищеца от покойния му баща. По тези съображения жалбоподателят счита за неправилен извода на САС, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би му донесла.

Насрещната страна – ищецът Н. В. П. не е подал отговор на частната жалба.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Въззивното производство пред САС е образувано по въззивна жалба на частния жалбоподател И. С., подадена чрез процесуалния му пълномощник (тогава) адв. А. П. срещу първоинстанционното решение по делото, с което по иск с правна квалификация чл. 69, във вр. с чл. 72, ал. 2 от СК, е признато за установено, че ищецът Н. П., [дата на раждане] от майка – ответницата В. В. П., е заченат и произхожда от баща Д. Н. С., починал на 29.03.2021 г., като е установено, че последният е баща и наследодател и на жалбоподателя-ответник И. С.. С молба от 27.03.2023 г. жалбоподателят е оттеглил пълномощното си за Адвокатско дружество „П., П. и партньори“ и за адв. А. П. и адв. М. П., като е заявил, че ще ангажира друг адвокат или адвокатско дружество. В молбата си от 24.04.2023 г., с която е поискал от съда предоставянето на правна помощ, жалбоподателят е изложил твърденията относно имотното си състояние, поддържани и в частната жалба, като е представил уверение, че е студент и пенсионно разпореждане за отпусната му наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

За да постанови обжалваното протоколно определение от 25.04.2023 г., САС е установил, че пред първата инстанция жалбоподателят е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в размер 2 880 лв., като именно този процесуален представител е подал е въззивната жалба. Съдът е посочил и че с молбата си от 27.03.2023 г. жалбоподателят, като е оттеглил пълномощията си, е заявил, че ще ангажира друг процесуален представител, но към настоящия момент не е изпълнил това свое обещание, дадено пред съда. САС е приел, че от друга страна, по делото са събрани достатъчно доказателства, като във въззивната жалба не се релевират нови доказателствени искания, поради което е счел, че назначаването на процесуален представител на жалбоподателя по системата за правна помощ не би било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето кандидатстващо за нея – арг. от чл. 24, т. 1 от ЗПП.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира този решаващ извод на въззивния съд за неправилен по следните съображения:

Предявеният срещу жалбоподателя установителен иск за произход пряко засяга неговото гражданско състояние, като са основателни и доводите в частната жалба, че провеждането на въззивното производство, без жалбоподателят да разполага с адекватна и квалифицирана адвокатска защита, би могло да доведе до сериозно застрашаване и накърняване както на имуществената, така и на нематериалната му правна сфера. Обстоятелството, че след подаването на въззивната жалба за жалбоподателя е изключително ограничена процесуалната възможност да сочи нови доказателства (чл. 266, ал. 2 от ГПК) не означава, че от негова страна не могат да бъдат навеждани и правни доводи срещу предявения иск, поради което настоящата инстанция намира, че назначаването на адвокат за процесуален представител на жалбоподателя в по-нататъшното развитие на производството по делото е оправдано от гледна точка на ползата, която тази правна помощ би могла да донесе на жалбоподателя, при положение, че той няма достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, в каквато насока са твърденията му и доказателствата, представени с молбата му за предоставяне на правна помощ.

Преценката дали жалбоподателят разполага с такива средства следва да се извърши от съда по критериите, установени в чл. 23, ал. 3 от ЗПП, включително – предвид неговото цялостно имуществено състояние, което жалбоподателят следва да удостовери с нарочна декларация, изисквана от чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗПП, т. е. и под страх от наказателна отговорност (чл. 313, ал. 1 от НК). Като не е изискал представянето на такава декларация от жалбоподателя и като изобщо не е извършил дължимата преценка по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, въззивният съд, наред с вече посочената неправилност на решаващия му извод, е допуснал и съществено процесуално нарушение при разглеждането и произнасянето си по молбата за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя.

По така изложените съображения, обжалваното протоколно определение от 25.04.2023 г., като неправилно следва да се отмени, а делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, които следва да започнат с даване на указания на жалбоподателя за представяне на декларация за имущественото му състояние съгласно чл. 23, ал. 3, т. 2 от ЗПП, като в зависимост от изпълнението и на тези указания, както и предвид всички останали релевантни обстоятелства и относими доказателства, САС следва да извърши и формира преценката си по чл. 23, ал. 3 от ЗПП – дали жалбоподателят разполага или не с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, и с оглед това – отново да се произнесе по молбата му за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита в производството по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ протоколното определение от 25.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 245/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на И. Д. С. за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита в производството по същото въззивно гражданско дело.

Връща делото на Софийския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивите към настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: