Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4227

София, 25.09. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.07.2024 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 2393/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. К. с вх. № 2387 /16.04.2024 г. срещу разпореждане № 89/23.02.2024 г. по в. гр. д. № 14/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК е върната, като подадена след изтичане на срока за обжалване, подадената от частната жалбоподателка касационна жалба с вх. №4021/25.07.2023 г. срещу постановеното по делото решение № 106/12.06.2023 г..

Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т. к. в решението на Великотърновския апелативен съд (ВТАС) е написано, че подлежи на касационно обжалване в срок от 30 дни, то е получено от нея на 21.06.2023 г. и в случая се прилагат правилата за броене на сроковете в дни, като срокът за обжалване изтича на 22.07.2023 г., който е неработен ден (събота), първият работен ден е понеделник - 24.07.2023 г. и в този ден тя е подала жалбата си в срок.

Ответникът по частната жалба С. И. К. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Твърди и обосновава, че определеният от съда 30-дневен срок съвпада с определения в чл.283 ГПК едномесечен срок.

Частната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото, която им интерес да обжалва разпореждането за връщане, което подлежи на обжалване, тъй като е преграждащо и е редовна.

Настоящият състав на ВКС установи следното.

В обжалваното решение № 106/12.06.2023 г. е написано, че подлежи на обжалване пред ВКС на Р. България в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

За да постанови обжалваното разпореждане, докладчикът по въззивното дело е приел, че препис от въззивното решение е връчен на жалбоподателката на 21.06.2023 г., съгласно чл.283 ГПК от този момент е започнал да тече срокът за обжалване и същият е изтекъл на 21.07.2023 г. (петък), касационната жалба е подадена на 24.07.2023 г. чрез куриерска служба, т. е. след изтичането на срока за обжалване и като такава подлежи на връщане съгласно чл.286, ал.1, т.1 ГПК.

По основателността на частната жалба:

По делото е безспорно (и е установено), че частната си жалбоподателка е била уведомена за постановеното въззивно решение на 21.06.2023 г. и че е подала касационната си жалба на 24.07.2023 г., по куриер.

В разпоредбата на чл.283 ГПК е определен едномесечен срок за касационно обжалване на въззивните решения.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. В случая това съответно число е 21.07.2023 г. – петък, който е присъствен ден.

Частната жалбоподателка твърди, че ВТАС и е определил по-дълъг срок за обжалване - 30 дни, че в случая се прилагат правилата за броене на сроковете в дни, като срокът за обжалване изтича на 22.07.2023 г., който е неработен ден (събота), първият работен ден е понеделник - 24.07.2023 г. и в този ден тя е подала жалбата си в срок.

Доводът се основава на правилото на чл.62, ал.3 ГПК, което предвижда, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено, поради което следва да бъде обсъдено.

Действително в обжалваното решение на ВТАС срокът за обжалване е определен на дни – 30-дневен (както беше предвидено в чл.218в, ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.), а не на месеци – едномесечен, както е предвидено в разпоредбата на чл.283 от действащия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.).

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.5 ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.

В случая това означава, че срокът е започнал да тече на 22.06.2023 г. и е изтекъл в края на деня 21.07.2023 г. – петък, който е присъствен ден.

Следователно ВТАС, който не е посочил срока в съответствие с разпоредбата на чл.283 ГПК и с това е създал объркване в изчисляването му от процесуалния представител на частната жалбоподателка и/или повод за обжалване, не е определил по-дълъг срок от установения в закона.

Касационната жалба е подадена след изтичането на определения от съда и от закона (ГПК) срок за обжалване - на 24.07.2023 г..

Съгласно правилото на чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Съгласно чл.286, ал.1, т.1 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато е подадена след изтичането на срока за обжалване.

Като е върнал просрочената касационна жалба на Д. И. К., Великотърновския апелативен съд е изпълнил задължението си по чл.286, ал.1, т.1 ГПК.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Частната жалбоподателка не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на разноски. Насрещната страна също не претендира разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 89/23.02.2024 г. по в. гр. д. № 14/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.