Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на група „Миграция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., гр. В., ул. „П. К. Б“ №10 срещу Решение №351 от 09.10.2018 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело №389/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение №1442 от 19.01.2019 г. на началника на група „Миграция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., с което на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 33а, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) е отказано издаването на разрешение за продължително пребиваване в страната на П. Брук, [гражданство].

Касационният жалбоподател - началникът на група „Миграция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно е приложил Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (Директива 2003/109) като не е отчел визираното в съображение 25, че Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на директивата и не са обвързани, нито подчинени на нейното приложение. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките на чл. 33а, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), което прави извода на съда неправилен.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-н Брук. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д.П.

Ответникът по касационната жалба – П. Брук, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно. Съдът правилно...