Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на Н.Ф от [населено място], чрез процесуален представител - адв.. Д, против решение № 5336 от 31.08.2017 г., постановено по адм. д. № 11658/2016 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответникът – Директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/- редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Н.Ф против мълчалив отказ на директора на СДВР да предостави достъп до обществена информация по заявление с вх. №812104/15.09.2016 г., подадено от жалбоподателя.

За да постанови този резултат АССГ приема, че исканата информация е обществена и е предоставена на заявителя с решение, постановено в месечен срок от поискването й.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът приема, че исканата информация е обществена. Със заявление от 15.09.2016 г. жалбоподателят е поискал от министъра на вътрешните работи информация в четири пункта, между които и : информация за броя, териториалния обхват и резултатите от проведените през 2016 година акции на органите на МВР, насочени към контрол за спазването на задължението на водачите за управление на пътни превозни средства по републиканските пътища при заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА).

По това искане, намирайки, че задължен субект за предоставяне на информацията са териториалните звена на МВР,на основание чл. 32, ал. 1 ЗДОИ – заявлението, в тази част, е препратено на директорите на СДВР и ОДМВР за произнасяне по компетентност, за което заявителят е уведомен.

С решение № 53-43960/11.10.2016 година, директора на СДВР предоставя достъп на Филев по т. 3 от исканата със заявлението му информация - на хартиен носител, във вид на справка. Решението е изпратено с писмо, с обратна разписка от 11.10.2016 година, на соченият в заявлението адрес на заявителя.

На 16.11.2016 година Филев подава директно в АССГ жалба против мълчалив отказ на директора на СДВР.

При тази фактическа обстановка правилен е извода на съда, че в случая не е налице мълчалив отказ, а е налице позитивен акт, постановен в срока по чл. 32, ал. 2 ЗДОИ.

Обоснован и законосъобразен е и извода на съда, че не се установява ответника с поведението си да е станал причина за завеждане на делото, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му за разноски.

Решението е изпратено на Филев по пощата на 11.10.2016 година, като в обратната разписка е отбелязано/“обр. непознат“/. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена директно в съда, а не чрез административния орган, което също препятства възможността Филев да се запознае с постановеното по заявлението му решение, преди оспорването.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5336 от 31.08.2017 г., постановено по адм. д. № 11658/2016 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.