Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.Х от [населено място] срещу решение № 5 от 30.01.2018 г., постановено по адм. дело № 875/2017 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 4537з-95/10.07.2017 г., издадена от Началника на ГПУ-Ново село, при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответната страна - Началника на ГПУ-Ново село, при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - Хасково е била заповед рег. № 4537з-95/10.07.2017 г. на Началника на ГПУ-Ново село, при Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Смолян, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на служебните задължения, изразяващо се в това, че по време на изпълнение на службата си, в периода от 20:00 ч. на 17.06.2017 г. до 08:00 ч. на 18.06.2017 г., на ГКПП „К. П войвода“ при ГПУ Ново село, като полицай в МГПГ, мл. инспектор Н.Х не носи служебната си карта, с което е нарушил разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от раздел VI на Инструкция № 8121з-782/02.07.2015 г. за определяне вида, условията и реда за издаване и ползване на служебни карти в МВР /Инструкцията/, като извършеното съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година.

Съдът е приел оспорването за неоснователно и е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неправилно е тълкуването на нормата на чл. 22, ал. 4 от Инструкцията, изложено от касатора в касационната жалба.

С нормата на чл. 22, ал. 4 от Инструкция№8121з-782/02.07.2015 г. се въвежда задължение за служителите от МВР, при изпълняване на служебните им задължения, да носят „завързани на конец и закопчани с безопасна игла за облеклото … или в лична чанта, … отделно от портфейли, други карти и лични документи“ служебните си карти. Това задължение произтича и следва от предназначението и удостоверителната функция на служебната карта при изпълняване на служебните задължения на лицата от състава на МВР посочени в чл. 151, ал. 1 от ЗМВР и чл. 3, ал. 1 от Инструкцията.

Законодателят е въвел и забрана служебната карта да се оставя без надзор „… в домовете на служителите или на други места“ по арг. от нормата на чл. 22, ал. 5 от същата инструкция.

След като безспорно е установено, че касаторът е изпълнявал служебните си задължения, без да носи у себе си завързана на конец и закопчана с безопасна игла за облеклото … или в лична чанта, … отделно от портфейли, други карти и лични документи служебната си карта, а същата се е намирала в жабката на автомобила му, то обосновано и законосъобразно административният орган и съдът са приели, че е нарушена нормата на чл. 22, ал. 4 от горе цитираната инструкция. Като не е спазил стриктно задълженията си, а е оставил служебната си карта в личния си автомобил, Н.Х безспорно не е изпълнил задължението си по тази норма в инструкцията, представляваща подзаконов акт издаден въз основа на ЗМВР и уреждащ правилата относно съхраняване и използване на служебни карти.

При тази безспорна фактическа установеност изводите на първоинстанционния съд, че с действията си мл. инспектор Н.Х е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 2 ЗМВР са обосновани и правилни.

Правилно е определено и индивидуализирано от административния орган наложеното на оспорващия наказание - във вида и размера посочен в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Предвид гореизложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5 от 30.01.2018 г., постановено по адм. дело № 875/2017 г. на Административен съд - Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.