Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. К от гр. Б. против решение № 7016 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6062/2015 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил, на осн. чл. 237, ал. 1 ЗМВР, да заплати на Д.К сумата от 5 910. 15 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието за периода от 16.08.2012 г. до 21.11.2012 г. и е отхвърлил иска за периода от 21.11.2012 г. до 16.02.2013 г., като неоснователен.

За да постанови този резултат съдът е съобразил приложените по делото доказателства и задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени в решение № 9524/18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 8939/2016 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. От съдържанието на удостоверение № 328/08.07.2015 г., издадено от Съвета на Адвокатска колегия Бургас е установил, че Д.К е вписан в Регистъра на адвокатите при АК – Бургас и е положил клетва на 22.11.2012 г., от който факт е извел правния извод, че ищецът е останал...