Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ГДИН на Министерство на правосъдието, чрез юрк.. Ч, против решение № 473 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1280/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова заповед № Л-2019/2/13.04.2017 г., с която на С.Г – Началник на Сектор II категория в затворническо общежитие „Хеброс“ II категория при Затвора гр. П. II категория е наложено дисциплинарно наказание „ порицание” за срок от 6 месеца, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и претендира отмяната му, както и решаване на спора по същество. С писмено становище от 21.05.2019 г. претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – С.Г, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице релевираните от касатора пороци на съдебния акт и моли същият да бъде оставен в сила. Претендира съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С атакуваното съдебно решение е отменена заповед № Л-2019/2/13.04.2017 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на С.Г – Началник на Сектор II категория в затворническо общежитие „Хеброс“ II категория при затвора гр. П. II категория, е наложено дисциплинарно наказание „ порицание” за срок от 6 месеца, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
За да обоснове извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на Административен съд Пловдив е приел за установено, че актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, но в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени пропуски, довели до недоказаност на механизма, по който е било извършено бягството от затворническото общежитие, а така също и до недоказаност на изводите на административния орган за неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Дисциплинарнонаказващият орган не е посочил кои свои служебни задължения конкретно, и във връзка с осъщественото бягство, е нарушил инспектор С.Г в качеството му на началник на затворническо общежитие. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е бланкетното твърдение на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. Касационната проверка констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Фактите по делото са точно установени въз основа на събраните доказателства, които съдът подробно е анализирал, както в тяхната взаимна връзка, така и във връзка с възраженията на страните. Съдът е формирал съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат.
Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на съда по същество за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.
Първоинстанционният съд е концентрирал спора досежно наличието на сочените в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР "неизпълнение на служебните задължения" и непредставяне на протокол съгласно чл. 95, ал. 2 от ЗИНЗС, квалифицирани като съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. В този аспект, правилно е констатирано от решаващия съдебен състав, че конвоиращият надзирател Гълъбов е получил разпореждане да доведе лишения от свобода, получил е и необходимите инструкции за конвоиране, които са съобразени с изискванията на закона по отношение както на лицето, което ще извърши конвоя - същото е преминало обучителен курс в тази насока, така и по отношение употребата на помощни средства и физическа сила по отношение на конвоирания. Извършен е обиск от служител на затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Хеброс“ - В.П, който е изготвил изискуемите протокол за изземване и докладна записка.
Предвид фактите обосновано съдът е посочил, че липсва яснота към кой момент адресатът на заповедта е нарушил организацията на охраната. Административният орган не е посочил също така какви конкретно действия е следвало да извърши дисциплинарно наказаното лице, за да не допусне вменените му със заповедта нарушения, което ограничава правото на защита на служителя, а ограничаване на правото на защита представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, което винаги води до отмяна на постановения акт.
Отделно от това, конвоиращият служител е на пряко подчинение на началника на затвора, от който по нормативна уредба получава инструктаж относно употребата на помощни средства и физическа сила. Поради това е обоснован и извода, че действията на наказания служител С.Г, сочени като нарушения на служебните задължения, не кореспондират с доказателствата по делото. Представените доказателства - протоколи, докладни записки, писмени обяснения от служители и лишени от свобода, кореспонденция, водена между началника на ЗООТ и началника на затвора - Пловдив и между съответните прокуратури и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сочат, че е била създадена нужната организация на охраната.
Предвид установените факти обосновано съдът от първата инстанция е приел, че в конкретния случай не е доказано вмененото нарушение на служебната дисциплина, представляващо неизпълнение на служебни задължения от страна на служителя С.Г.
При липсата на нарушения в обжалваното решение, които да бъдат квалифицирани като отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, постановеното от Административен съд Пловдив решение следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и съдебно-деловодни разноски по делото, но не е представил доказателства за платени такива, поради което не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 473 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 1280/2017 г. на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.