Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.).

Образувано е по касационната жалба на община Б., представлявана от кмета на общината, против решение № 1403/20.07.2017 г. по адм. дело № 465/2017 г. на Административен съд – Бургас, в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Д.Д обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на кмета на община Б. да осигури равни условия и достъпна среда за хора с увреждания по отношение осигуряването на достъпни места за хора с увреждания около Бургаския свободен университет.

С касационната жалба се поддържат възражения за неправилност на първоинстанционното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение, с което искът против община Б. да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответната страна – Д.Д, действащ чрез адв.. М, в писмено отговор и в хода на делото по същество оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните възражения, респ. пледира решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна,...