Образувано е по жалбата на С.Д от [населено място] против заповед № 8121К-5079 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която на основание чл. 207, ал. 1 т. 1, ал. 2 вр. с чл. 214, ал. 2 от Закон за вътрешните работи е временно отстранен от длъжност. Иска отмяна по съображения развити в жалбата, Твърди, че при наличие на к. р. № 10/ 29 май 2018 г. по к. д.№ 4/2017 г. на КС на РБ заповедта се явява нищожна, а жалбата основателна. Претендира разноски.
Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата като просрочена и недопустима, респективно неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд намира жалбата за допустима.Върху същата е отбелязано, че е връчена лично на С.Д на 09.01.2017 година. Настоящото производство е образувано по жалба, подадена направо във Върховния административен съд на 23.01.2017г./видно от пощенското клеймо/,т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване е заповед № 8121К-5079 от 19.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която въз основа на предложение № 513р-59950/ 08.12.2016 г. на директора на СДВР е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР и на основание чл. 214, ал. 2 от ЗМВР жалбоподателят временно е отстранен от длъжност полицейски инспектор V степен в група „Охрана на обществения ред“, на сектор „Охранителна полиция“ към 07 РУ-СДВР. Като фактическо основание е посочено образувано досъдебно производство, по което служителят е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер. В заповедта са изложени мотиви, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 от ЗМВР за които на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР се предвижда наказание "уволнение". Към административната преписка е приложено постановление на СГП от 24.11.2016 г. за привличане на жалбоподателя като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6, във вр. с чл. 301, ал. 3, ал. 2, във вр. с ал. 1и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С определение от 21.06.2017 г. съдът намирайки, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,във вр. с чл. 144 АПК за спиране на съдебното производство по делото, тъй като пред конституционния съд на Р. Б е внесено искане на тричленен състав на Върховния административен съд, с предмет на искането установяване на противоконституционност на разпоредбата чл. 214, ал. 2 ЗМВР и е образувано конституционно дело №4/ 2017 година.
С к. р.№10/ 29 май 2018 г. по к. д.№ 4/ 2017 г. Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР като приема, че същата влиза в противоречие с конституционните разпоредби, които гарантират и защитават правото на труд, на избор на професия, на обществено осигуряване, противостои на сигурността и достойнството на държавния служител.
Разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМВР сочи, че при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква "а" от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, съответният орган по чл. 158 и 159 от ЗМВР го отстранява временно от длъжност. Заповедта е израз на държавна принуда. Временното отстраняване от длъжност е забрана за упражняване на задължения по служебно правоотношение и черпене на права от същото, до момента на прекратяване на дисциплинарното производство или когато на служителя не бъде наложено наказание "уволнение", предвид чл. 214, ал. 5 от ЗМВР.Зедта се издава в условията на обвързана компетентност при наличието на две кумулативно дадени от законодателя условия: 1.образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 и 2.при привличане на държавен служител като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице. Административният орган няма право на преценка дали да приложи временно отстраняване от длъжност.
В случая заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, в писмена форма, с реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е материалният закон към момента на издаването на оспорения административен акт. Към момента на издаване на заповедта разпоредбата не е обявена за противоконституционна и административният орган е разпоредил едновременно с образуването на административно производство на основание образувано досъдебно производство, служителят да бъде временно отстранен от длъжност. Заповедта е в съответствие с действащия към 19.12.2016 година материален закон.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД) решенията на КС се обнародват и влизат в сила три дни след обнародването. С Решение № 22 от 31.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 25/95 г. Конституционният съд приема, че с влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, се отменява неговото действие и създадената от него правна уредба занапред, т. е. същият престава да действа занапред.Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК гласи, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. След като към 19.12.2016 г. разпоредбата не е обявена за противоконституционна, отстраняването от длъжност се явява законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д от [населено място] против заповед № 8121К-5079 от 19.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която на основание чл. 207, ал. 1 т. 1, ал. 2 вр. с чл. 214, ал. 2 от Закон за вътрешните работи е временно отстранен от длъжност., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд.