Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Д, подадена от процесуален представител адв.. Л, против решение № 319/14.11.2017 г., постановено по адм. д. № 347/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 131 от 12.07.2017г.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – полицейски орган при РУ Радомир към ОДМВР Перник не изразява становище по касационната жалба в дадения срок.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А.Д срещу заповед за задържане на лице с рег. № 131 от 12.07.2017г., издадена от полицейски орган при РУ Радомир към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на А.Д.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма, като същата съдържа необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че с постановяване на заповедта за задържане не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Стигнал е до извод, че...