Производството е по реда на чл. 208– чл. 228 АПК.
Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, подадена чрез юрисконсулт Юруков, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 244/ 11.01.2018 г. по адм. дело № 10943/ 2017 г. на Административен съд - София - град.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, свързани с понятията „българин“, „български гражданин“, „български произход“ и „българско гражданство“. Твърди, че А. Леви не е от български произход, тъй като с изселването си родителите му са загубили българско гражданство, а той самият се определя като [народност]. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и за оставяне в сила на обжалвания административен акт.
Касационният жалбоподател - Председателят на Държавната агенция за българите, в чужбина в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът А. Леви в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адвокат И.П от САК, в качеството на пълномощник моли да се остави жалбата без уважение като неоснователна, а решението на АССГ намира за правилно и законосъобразно. В съдебно заседание чрез адв.. П моли да се постанови решение, с което се остави в сила като правилно и законосъобразно решението на административния съд. Претендира и направените разноски по делото, за което представя списък.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не се установяват касационни основания за отмяна на решението.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е ОТМЕНЕНА Заповед № 0-3619/ 2017-04-27 на Председателя на Държавна агенция за българите в чужбина, с която е отказано издаването на удостоверение за български произход на А. Леви и преписката е ИЗПРАТЕНА на Държавна агенция за българите в чужбина за ново произнасяне по Заявление– формуляр с вх. № 2871852201702/ 05.01.2017г., подадено от А. Леви, в съответствие със задължителните указания относно тълкуване и прилагане на закона, в четиринадесет дневен срок от постъпване на преписката. Освен това Държавна агенция за българите в чужбина е ОСЪДЕНА да заплати на А. Леви, сума в размер на 510, 00 (петстотин и десет) лева, представляваща, направените във връзка с делото разноски.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и е спазена законоустановената писмена форма.
Освен това съдът е изложил съображения, че понятието „българин“ не се възприема като етническо, тъй като народността или етническият произход на лицата, загубили българско гражданство и кандидатстващи за възстановяването му, ще послужи като основание за различно третиране, което е в пряко противоречие с принципа за равенство на всички граждани пред закона и е в противоречие със забраната за дискриминация - чл. 6 от Конституцията на РБ.
Адм. съд е счел, че с оглед неоспореното Удостоверение за раждане, към момента на своето раждане жалбоподателят безспорно е бил [гражданство] гражданин с родители [гражданство] граждани. В този ред е приел, че родителите на А. Леви са с [гражданство] и по смисъла на параграф 2, т. 1 ЗБГр той е лице с [произход].
Съдът е приел, че по делото са представени достатъчно доказателства относно произхода на заявителя.
В заключение е счел, че оспорената Заповед № 0-3619/ 2017-04-27 на председателя на Държавна агенция за българите в чужбина е издадена в противоречие със закона, което налага нейната отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно.
Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правни изводи, съответстващи на материалния закон.
Административният акт е издаден при съществени нарушения на административно - производствените правила, тъй като представените от заявителя многобройни доказателства изобщо не са обсъдени и правният извод за липса на основания за издаване на удостоверение за български произход е формиран, без да са установени и обсъдени фактите по случая – нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК. В хода на производството административният орган е следвало да изясни всички факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на спорния факт - наличието или не на български произход на молителя.
Освен това настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е немотивиран, което е резултат от липсата на обсъждане на представените със заявлението доказателства. Липсата на мотиви означава неспазване на изискуемата от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените нарушения съставляват самостоятелни основания за незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и са достатъчни за отмяната му.
В касационната жалба не са посочени конкретни съображения в какво се състоят необосноваността на решението и същественото нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Изложените в нея доводи представляват по естеството си несвоевременно излагане на мотиви към административния акт. Едва в касационната жалба е посочено какви са фактическите и правните съображения за неговото издаване.
За прецизност следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя развитите правни разсъждения на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Р. Б лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗБГ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО) предвижда, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, тоест, при облекчени условия или без да се изисква да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Р. Б преди повече от 5 години; да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Р. Б, да владее български език и да е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство. Лицето може да придобие българско гражданско по натурализация при облекчени условия, ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. да е от български произход; 2. да е осиновен от български гражданин при условията на пълно осиновяване; 3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.
В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход - чл. 15, ал. 2 ЗБГ. Според дефиницията по § 2 от допълнителните разпоредби на ЗБГ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО), "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин".
Неправилно от касатора се поддържа, че "български произход" по смисъла на чл. 3 от ЗБЖИРБ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ, Ж. И. Р БЪЛГАРИЯ) е понятие, различно от "български произход" по смисъла на ЗБГ (ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО). Неправилно се свежда понятието "лице от български произход" до понятието "лице от българска народност или етнос", тъй като нито един от действащите закони не прави такава връзка. От една страна, удостоверението за български произход е поискано от заявителя именно във връзка с процедура по придобиване на българско гражданство. От друга страна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове.
Във връзка с обсъждането от касатора на съдебната практика на ВАС по прилагане на ЗБГ, следва да се обърне внимание, че понятието "българин" е по - широко от понятието "български гражданин". Споделя изводите на АССГ, че в конкретния разглеждан случай към преписката е налице документ, издаден от български орган, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБЖИРБ.
Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция - чл. 81 от ГПК, чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК.
По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244 от 11.01.2018 г. по адм. дело № 10943/ 2017 г. на Административен съд - София - град.
ОСЪЖДА Държавна агенция за българите в чужбина за заплати на А. Леви, сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направените разноски пред касационната инстанция.