Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 202 от 06.11.2018 г. по адм. д. № 210/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Ямбол. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Платеният адвокатски хонорар не е вреда. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Ответникът – „Енсиа“ ООД, гр. Я., чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АС – Ямбол е уважил иска на „Енсиа“ ООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като я е осъдил да заплати на ищеца сумата от 880 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията на дружеството е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено наказателно постановление (НП) № 291591-F323604/09.10.2017 г. на началник сектор „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. На основание чл. 185, ал. 2...