Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та) срещу Решение № 4726 от 13.07.2017 г., постановено по адм. д. № 918 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Решение № 2-498 от 28.04.2015 г. на Комисията, с което е обявена принадлежността на С.Н към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът). Наред с това, Комисията е осъдена да заплати на Недялков и сума в размер на 1810, 00 лв. за сторените по делото разноски.
С Определение № 6311 от 15.09.2017 г., постановено по адм. д. № 918 по описа на АССГ за 2017 г. е оставена без уважение молбата на Недялков, с която е поискал допълване на Решение № 4726 от 13.07.2017 г., постановено по същото дело в частта му за разноските. Това определение не е предмет на инстанционна проверка и е влязло в сила.
Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на съдебното решение, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които обосновават извод за неговата неправилност. Според касационния жалбоподател озадачаващо било фокусирането на решаващия съдебен състав върху момента на вербовката на Недялков и търсенето на данни за съзнателно осъществявано сътрудничество, при игнориране на наличната регистрирана принадлежност. Съображенията на съда почивали избирателно само на някои от приобщените по делото доказателства, докато необсъдени останали документи от съществено значение за решаване на делото: регистрационен дневник, протокол за унищожаване на секретни материали, Инструкция № I – 20 от 20.01.1978 г. за оперативния отчет на Държавна сигурност на Министерство на вътрешните работи и Докладна записка с рег. № IV68 от 29.01.1990 г., утвърдена от министъра на вътрешните работи. От значение, според касационния жалбоподател, е фактът на регистрацията на Недялков, която се потвърждавала и от свидетелските показания на оперативния работник, като предвид разпоредбата на пар. 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона, изводите на съда, направени въз основа на експертното заключение, че подписите върху картоните обр. № 4 не били изпълнени от него, се явявали без значение и не ги прави негодни доказателства. Относно доказателствената стойност на тези картони обръща внимание на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 57 от посочената инструкция, останала необсъдена от първоинстанционния съд. Необсъдено от съда останало и съответствието между отразените в картон обр. № 4 данни, които напълно съвпадат с тези, отразени в регистрационния дневник. Заради това, че съдът игнорирал посочената по – горе докладна записка на министъра на вътрешните работи, направил и необоснования и неправилен извод, че картата за секретен сътрудник е изготвена по начин, който поставя под съмнение нейната достоверност. Картата била изготвена съобразно указанията в посочената докладна, като вписаният в нея архивен № 310 е отразен в протокола за унищожаване на секретни материали. Поддържа се становище, че като не е взел предвид архивните документи за регистрацията на настоящия ответник по касация, съдът е направил неправилен извод за незаконосъобразност на спорното решение на Комисията по причина липсата на категорични и еднозначни данни за принадлежността на Недялков към органите на Държавна сигурност и че арестуването му за участие в гражданско движение противоречи на целите, за които би бил вербуван. В заключение се твърди, че съдът излязъл извън обхвата на приложимия материален закон, така както е очертан от Конституционния съд на Р. Б в Решение № 4 от 2012 г., постановено по конституционно дело № 14 по описа на този съд за 2011 г., като не е съобразил, че принадлежността към органите по чл. 1 от Закона (въз основа на регистрация) не е нормативно равнозначна на дейност за тези органи. Навежда се довод, че решението не съответства и на трайната съдебна практика. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от Недялков адвокатско възнаграждение. Моли присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – С.Н оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира сторените по делото разноски съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Възразява срещу направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
В производство по чл. 226 АПК първоинстанционният съд се е произнесъл по жалбата на Недялков и е отменил Решение № 2-498 от 28.04.2015 г. на Комисията, с което е обявена принадлежността на С.Н към органите по ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Установява се, че по жалбата на Недялков първоначално било образувано адм. д. № 5217 по описа на АССГ за 2015 г. По делото било постановено Решение № 7280 от 24.11.2015 г., с което Решение № 2-498 от 28.04.2015 г. на Комисията, в частта, с която е обявена принадлежността му към органите по ЗДРДОПБГДСРСБНА е отменено и Комисията била осъдена да му заплати сума в размер на 410, 00 лв. за сторените по делото разноски. Това съдебно решение е отменено с Решение № 988 от 25.01.2017 г., постановено по адм. д. № 1229 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. поради констатирано от касационния състав нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с разрешаването на повдигнатите въпроси относно автентичността и истинността на оспорени документи, в резултат на което останала неизяснена фактическата обстановка по делото, и поради необосноваността на това съдебно решение. С решението на касационния съд били дадени указания за изпълнение при новото разглеждане на делото – назначаване на експертиза за проверка автентичността на оспорените документи. По тези причини съдът отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване на дадените указания.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд изпълнил дадените с Решение № 988 от 25.01.2017 г., постановено по адм. д. № 1229 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. указания. С Определение от 06.02.2017 г., в производството пред АССГ била допусната съдебно – почеркова експертиза със задачи, поставени от жалбоподателя с молба от 16.06.2015 г. и посочени в отменителното решение на Върховния административен съд. Видно от приетото в съдебното заседание, провело се на 05.07.2017 г. заключение на така допуснатата експертиза, подписите в картони обр. 4, намиращи се на л. 41, 42, 43 и 44 – обекти на експертизата не са изпълнени от Ц.И; ръкописният текст „агент Л. 23.11.1988 г.“, под № 88979 в регистрационния дневник на л. 39 от делото не е изпълнен от Недялков; подписите в картони обр. 4 на л. 41, 42, 43 и 44 от делото не са положени от С.Н и в картата на дело за секретен сътрудник на л. 49 от делото няма ръкописни текстове и подписи, изпълнени от Недялков. Заключението на експертизата било прието. Въпреки изрично направените от процесуалния представител на Комисията възражения срещу така изготвеното заключение, то не било оспорено и не било поискано допускането и възлагането на повторно заключение по реда на чл. 201 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд кредитирал и взел предвид заключението само по т. 1 от него, а именно в частта, в която се установява, че подписите в картони обр. 4, намиращи се на л. 41, 42, 43 и 44 от адм. д. № 5217 по описа на АССГ за 2015 г. (обекти на експертизата) не са изпълнени от Ц.И. В останалата част съдът намерил заключението за неотносимо към спора и не го обсъждал.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за допустимост и основателност на предявеното оспорване. Приел, че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията на Комисията, произтичащи от чл. 29, ал. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА и в предвидената от закона форма съгласно чл. 59 АПК. Съдът съобразил, че Недялков е заемал публична длъжност – „общински съветник“ в Общински съвет – Пазарджик от 1991 г. до 1995 г., поради което е подлежал на проверка по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 18 от Закона. На основание чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА Комисията е извършила проверка по отношение установяване на принадлежност към органите на чл. 1 от Закон за Недялков, като в резултат на проверката е издала оспореното решение. Като съобразил чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА съдът посочил, че изброяването не е изчерпателно, като е достатъчно наличието на който и да е от посочените документи, а не кумулативното им такова. Съдът приел също така, че за Комисията липсва законово задължение да изследва дали има провеждане на реална агентурна дейност от лицето, дали е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие, както и дали е реализирало определена дейност. Тоест, обявяването на принадлежност при установена регистрация е независимо от наличието или липсата на доказателства за осъществявана реална дейност. Съдът приел, че съдебната проверка за законосъобразността на решението се свежда единствено до проверка на процедурата по приемането му, като се позовал на съдебна практика на Върховния административен съд. При това обаче, се позовал и на Решение № 4 от 26.03.2012 г., постановено по конституционно дело № 14 по описа на Конституционния съд на Р. Б за 2011 г. и приел, че при преценка за наличие на принадлежност на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност съдът е длъжен да анализира документите и да отговори на въпроса може ли въз основа единствено на тях да се приеме, че Недялков е бил секретен сътрудник – агент по линия на Държавна сигурност, отдел 06, Пазарджик. В тази връзка приел, че за целта той може да използва всички допустими по ГПК доказателства, като доказателствената тежест за доказване неистинността на документите е на оспорващия ги.
Съдът направил извод, че принадлежността на Недялков като секретен сътрудник – агент не е установена по безспорен начин въз основа на представените документи, представляващи преписката по издаване на решението. Посочил, че в случая липсват доказателства Недялков да е осъществявал дейност, насочена към изпълнение на задачи, поставени му от служители на действащите органи на Държавна сигурност през процесния период. Като се позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, на кредитираната част от заключението на приетата по делото съдебна експертиза и взел предвид разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът посочил, че следва да оцени доказателствената сила на документите, в които има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци с оглед на всички обстоятелства по делото. Предвид това направил извод, че установените добавки в представените картони обр. № 4 и несъответствия в удостоверените от длъжностното лице обстоятелства, както и наличието на карта на дело на секретен сътрудник – небланкова, в която изцяло саморъчно е разчертана таблица и са попълнени данни, без да е положен подпис на лицето, което е сторило това, поставят под съмнение достоверността и на удостоверените обстоятелства относно вербуването на Недялков като агент, което впрочем, изрично се отричало от свидетеля, който трябвало да го е вербувал. Съдът приел, че установените по делото обстоятелства водят на извод, че Недялков не е осъществявал дейност във връзка с работата на органите на Държавна сигурност; не са налице данни да е знаел за предприетите по отношение на него действия по вербуване и да е участвал съзнателно в тях, както и данни служители на МВР да са водили с него разговори, целящи евентуалното му привличане за сътрудничество. Приел, че Недялков е имал участие в гражданско движение и е бил арестуван по повод този факт, който се потвърждава от свидетелските показания и противоречи на целите, за които би бил вербуван.
На основание гореизложеното първоинстанционният съд направил извод, че възниква съмнение за реалността на обстоятелствата, описани в приложените по делото доказателства, предвид което приел, че липсват категорични и еднозначни данни за принадлежността на Недялков към органите на Държавна сигурност. По тези причини счел, че оспореното решение се явява необосновано, постановено в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото липсва анализ на документите и правните изводи като задължителни мотиви на административния акт. Поради тази липса съдът отменил решението като незаконосъобразно. Предвид изхода на спора, присъдил на Недялков сторените по делото разноски в размер на 1810, 00 лв. – за платена държавна такса, адвокатско възнаграждение (при уважено възражение за прекомерност) и депозит за изготвяне на допуснатата по делото съдебна експертиза.
Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните съображения:
Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия изрично предвижда правото на лицата с установена принадлежност на съдебна защита срещу решенията на Комисията. Това тяхно право, уредено и гарантирано в чл. 8, ал. 4, чл. 29, ал. 6 и чл. 31, ал. 8 от Закона се реализира по установения в АПК ред при спазване на основното изискване на административния процес, залегнало в чл. 146 АПК за проверка на петте изисквания за законосъобразност на административните актове. Тях съдът е длъжен да провери служебно и без оплаквания от страните (чл. 168, ал. 1 АПК). Засегнатите от актовете на Комисията лица имат възможност да оспорят решението на Комисията пред съответния административен съд и да подадат касационна жалба срещу неговото решение пред тричленен състав на Върховния административен съд, като в хода на съдебното производство за доказване на твърденията си могат да използват всички допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства съгласно чл. 171, ал. 1 и 2 АПК (така в Решение № 4 от 26.03.2012 г., постановено по конст. д. № 14/2011 г. от Конституционния съд на Р. Б).
В резултат на упражняването от страна на Недялков на това право и правилно организираната негова съдебна защита, установено било от първоинстанционния съд, че нито един от картоните обр. 4, съдържащи се в преписката и изследвани в оригинал, не е подписан от посоченото за техен съставител лице – Ц.И.П на твърденията на касационния жалбоподател, заключението на експерта, изготвил приетата по делото съдебно – почеркова експертиза по т. 1 от нея е категорично в тази насока. Въпреки направените от процесуалния представител на Комисията възражения (писмено и устно в съдебното заседание), заключението не е оспорено и не е поискано изготвянето на повторно такова по предвидения за това процесуален ред. Следователно, оспорването на автентичността на представените по делото картони обр. 4 в откритото производство по чл. 193 ГПК е доказано. В този смисъл по делото е било установено, че изявленията в тази картони не принадлежат на Иванов и неустановено е останало на кого принадлежат те. От друга страна, на основание дадените пред първоинстанционния съд допустими, с оглед направеното оспорване по чл. 193 ГПК, свидетелски показания от разпитания Ц.И, посочен в картоните обр. 4 като ръководещо Недялков лице, следва да се приеме за доказана и неистинността на тяхното съдържание. Свидетелят едновременно е бил оперативен работник и вербовчик. Той категорично заявява, че никога не е вербувал Недялков. С него имал една единствена среща през месец октомври 1988 г. в присъствието на "непосредствен пряк началник". Предвид това, посоченото в картоните обр. 4, че Недялков е вербуван на 23.11.1988 г. се явява опровергано и дава основание тези документи да бъдат квалифицирани като неистински. Горното води на извод, че останалите три документа, на основание които е установена и обявена принадлежността на Недялков към органите по чл. 1 (формализирана карта на рег. № 88979 – „Л.“; рег. дневник и протокол рег. № КА 27 /20.03.1990 г. с предложение за унищожаване лично дело IA-1742 (Пз)) са изготвени на база неистински и неавтентични документи (картони обр. 4), поради което те се явяват носители на неистинска информация. Нито неистинските и неавтентични документи – картони обр. 4, които не се ползват с материална доказателствена сила, нито останалите, които са носители на неистинска информация, посочени в решението на Комисията, могат да мотивират и да дадат основание да бъде установена и обявена принадлежността на Недялков към органите по чл. 1 от Закона.
Не се споделят от настоящия състав оплакванията на касационния жалбоподател, основани на прочита на пар. 1, т. 1 от ДР на Закона и факта на извършената регистрация. Последният се явява ирелевантен, доколкото е осъществен на база неслучили се събития от неизвестно лице. Освен това разпоредбата на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА има предвид всяка записана, но истинска информация, независимо от материалния й носител. В случая, както вече се посочи, по делото е опроверган фактът на вербовката, която според представените картони обр. 4 би следвало да е осъществена на 23.11.1988 г., предвид което информацията в представените по делото носители е неистинска и не може да се квалифицира като „документ“ по смисъла на посочената легална дефиниция, дадена в ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Цитираните от касационния жалбоподател разпоредби на чл. 50, ал. 2, т. 1 и чл. 57 от представената едва при второто гледане на делото от първоинстанционния съд Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност от 20.01.1978 г. не променят изводите на настоящия състав относно доказателствената стойност на представените по делото картони обр. 4. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от посочената инструкция касае размножаване „на машина“ и е неотносима към така направената преценка. В този смисъл необсъждането й от първоинстанционния съд не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, респективно не е довело до необоснованост на изводите на съда. В допълнение, върху нито един от представените картони не се съдържа отбелязване на размножаването му, както това примерно е направено върху последната страница на Докладна записка на заместник – министъра на вътрешните работи от 29.01.1990 г. Необсъждането й от първоинстанционния съд, релевирано като оплакване в касационната жалба на Комисията не опорочава направените в обжалваното решение крайни изводи. Посоченото там (т. 2, тире трето), че за унищожените дела се изготвя формализиран картон – заместител, който се микрофилмира, без имената на секретния сътрудник, а само с псевдоним и регистрационен номер, не може да промени направените по – горе в настоящото решение изводи относно изготвянето на документите, посочени в спорното решение на Комисията, в това число на „Формализирана карта“ на основание неистински документи, което дискредитира и тази карта като „документ“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА.
По изложените по – горе съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно като резултат, следва да остане в сила. Отрицателният отговор, който е дал първоинстанционният съд на основния, свързан с предмета на делото спорен въпрос, а именно установена ли е принадлежността на Недялков към органите по чл. 1 от Закона въз основа на намерените архивни документи, съвпада с изводите, които прави настоящият съдебен състав.
Предвид изхода на спора, на Недялков се следва присъждането на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в доказания по делото размер от 800, 00 лв. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката процесуални действия по делото, възражението за прекомерност на така платеното възнаграждение се явява неоснователно.
Настоящият състав констатира, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от него в производство по чл. 175 АПК след връщане на делото в АССГ. Констатира се, че с предявената от Недялков жалба Решение № 2-498 от 28.04.2015 г. на Комисията е обжалвано от него само в частта, с която е установена и обявена неговата принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. В този смисъл са и изложените в мотивите съображения на първоинстанционния съд, където се разглеждат въпроси, относими единствено към установяване и обявяване на принадлежността на това лице към посочените органи. Въпреки това с диспозитива на съдебното решение е отменено като незаконосъобразно Решение № 2-498 от 28.04.2015 г. без да е посочено, че това касае само частта от решението, с която се установява и обявява принадлежността на Недялков към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Ето защо, поради това несъответствие следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка от постановилия решението съд. В диспозитива на решението след връщане на делото в АССГ, първоинстанционният съд следва да се извърши поправка, от която да става ясно, че решението на Комисията е отменено само „в частта“, която е относима към Недялков и в която част то е обжалвано от него.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4726 от 13.07.2017 г., постановено по адм. д. № 918 по описа на Административен съд София - град за 2017 г.
ОСЪЖДА Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на С.Н, с [ЕГН] сума в размер на 800, 00 (осемстотин) лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Административен съд София - град за провеждане на производство по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс при съобразяване на мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.