Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В.Ц от [населено място] [адрес], чрез адв. П.Г, срещу решение № 3181 от 14.05.2018 г. по адм. дело № 11153/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на район „Лозенец“ СО, по искане с вх.№ РЛЦ17-ВК08-922/5/от 28.07.2017 г. за изменение на ПУП - План за улична регулация на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 и вр. с чл. 208 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и преписката е върната на главния архитект на Столична община за произнасяне по искането в съответствие с мотивите на решението.

Касаторът твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за нищожност на мълчаливия отказ, като постановен от некомпетентен орган. Оспорва решението и в частта относно присъдените разноски, като счита, че следва същите да бъдат възложени в тежест на административния орган. Иска се решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - кметът на район „Лозенец“ не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение при извършената служебна проверка намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел от фактическа страна, че жалбоподателят, като собственик на ½ идеална част от

УПИ Х-1171, кв. 94 е подал...