№ 531

София, 16.06.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело №5341 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Й. С. Й. от [населено място], чрез процесуален представител адв.О., срещу решение от 30.06.2015г., постановено по в. гр. д.№691/2014г. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.07.2014г. по гр. д.№1375/2012г. на Районен съд – Козлодуй в частта, с която по отношение на Й. С. Й. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 3 и ал. 4 от Закон за държавната финансова инспекция, че дължи на [община] солидарно с [фирма] суми по акт за начет № 11040054/17.12.2008 г. на АДФИ-гр. В. и разноски в заповедното производство в размер на 488.67лв.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба [община], чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която по отношение на Й. С. Й. е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 3 и ал. 4 от...