№ 495

С. 31.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1817 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч. против въззивно решение № 21 от 22.01.2016г. по в. гр. д. № 824 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 947 от 1.10.2015г. по гр. д.№ 1743/2015г. на Пернишки районен съд в обжалваната част, с която е уважен обратния иск срещу него на [община] за сума в общ размер от 7 053лв. и е осъдено да заплати на [община] разноски от 1 281.59лв. и са присъдени нови разноски от 831.59лв.

В подадената жалба касаторът излага становището си, че не е противоправно бездействието на общинските органи да поддържат тротоарите на територията на населеното място без сняг и лед, тъй като съществуват технически норми, възлагащи им задължения само във връзка с поддържане на пътищата, но не и на тротоарите. Счита, че по тази причина наредбите на общинските съвети възлагат на собствениците на недвижими имоти, граничещи със съответния тротоар задължението да го почистват, а общините изрично не възлагат на фирмите, с които сключват договори, почистването на тротоарите от сняг и лед.

В тази връзка, като се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, касаторът поставя множество въпроси, които могат да бъдат обединени по следния начин...