№ 215

С. 31.05.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. ч. гр. д.№ 1899 по описа за 2016 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 2 изр. 1, във вр. с ал. 1 т. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Е. Й. Й. от [населено място] против определение № 1212 от 11.04.2016г. по ч. гр. д.№ 5080 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 3825 от 30.12.2015г. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а молбата уважена.

Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира жалбата за неоснователна поради следното:

Настоящият жалбоподател е подал молба с вх.№ 2894 от 26.02.2016г. за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на пълномощник, във връзка с необходимост от изпълнение на дадени от съда указания за приподписване на подадена от него частна касационна жалба с вх.№ 249 от 20.01.2015г.

С обжалваното определение № 1212 от 11.04.2016г., САС като е счел, че определението срещу което е подадена касационната жалба е окончателно и не подлежи на обжалване, е оставил без уважение искането за правна помощ, на основание чл. 24 т. 2 от Закона за правна помощ, поради очевидната неоснователност на претенцията.

Жалбоподателят не излага конкретни доводи за неправилност на постановения акт. Възраженията му са свързани с по-рано постановени от съдебни състави актове. Независимо от това настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Правна помощ се предоставя на страната, за да се обезпечи възможността й да организира защитата си във връзка с реализиране на предоставено й от закона право. За предоставянето й по граждански дела, законодателят изисква /съгласно чл. 23 ал. 3 от Закона за правна помощ/ - въз основа на представени доказателства от компетентни органи да се направи преценка, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката се прави въз основана примерно изброени в закона обстоятелства: доходи, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст.

В случая молителят е на 67 години и видно от удостоверение № 1702 ат 13.11.2009г. на [община] е неженен. Представил е служебна бележка № 8808 от 23.03.2016г., издадена от Агенция по заетостта Б., удостоверяваща, че от 25.03.1999г. е безработен. Съгласно приложена декларация за материално и гражданско състояние – не притежава влогове, МПС, недвижими имоти, движими вещи и не получава рента, аренда от земеделски земи, наеми, дивиденти от акционерни дружества и дялово участие, пенсия и заплата, не притежава фирми и няма лица, които да издържа. Приложени са и лабораторни изследвания от 28.08.2015г., две епикризи от 18.11.2013г. на МБАЛ [фирма] и от 27.08.1993г. на Клиника по гастроентерология „Св.И. Р.”С., ехогравска находка от 5.08.2014г., издадена от УМБАЛ [фирма] С.. Така описаните писмени документи дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че молителят, който живее сам и няма данни да е подпомаган от трети лица, пред вид установената възраст, здравословни проблеми и липса на средства и имоти, от които да е възможно да реализира доход, няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Изискуемата от закона предпоставка за предоставяне на правна помощ е налице и подадената молба за правна помощ е основателна. Постановеният от САС акт в обратния смисъл е неправилен и следва да бъде отменен, тъй като настоящата инстанция не споделя извода му за наличие на хипотезата по чл. 24 т. 2 ЗПП /претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима/. В случая искането е за правна помощ по чл. 21 ал. 3 ЗПП под формата на процесуално представителство във връзка с необходимост от съобразяване с изискванията на закона на подадена касационна жалба с вх.№ 1843 от 9.02.2016г./, за която понастоящем в съдебната практика не е безспорно дали е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване. /Подадена е срещу въззивно определение № 3825 от 30.12.2015г. по ч. гр. д.№ 5080/15г. на САС, постановено на основание чл. 274 ал. 2 ГПК, с което е потвърдено разпореждане от 13.08.2015г. по в. гр. д.№ 13/2015г. на ОС Монтана за връщане на друга частна касационна жалба с вх.№ 249/20.01.2015г. на ОС Монтана/.

Горното налага отмяна на обжалвания акт и решаване на въпроса по същество с предоставяне на исканата правна помощ. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1212 от 11.04.2016г. по ч. гр. д.№ 5080 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд и вместо това постанови:

ПРЕДОСТАВЯ на Е. Й. Й. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] правна помощ по чл. 21 ал. 3 ЗПП под формата на процесуално представителство по подадена касационна жалба с вх.№ 1843 от 9.02.2016г.

Да се уведоми САК с копие от настоящето определение за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ като се отрази предмета на делото: касационна жалба срещу въззивно определение

С. назначаване на посочения от Н. адвокат делото да се върне на САС за предприемане на съответните процесуални действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

ЧЛЕНОВЕ: