Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.12. две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. И.

ч. т.дело № 617 /2009 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК по повод подадена частна жалба от Ч. М. Р. от гр. С. с вх. №.4095/26.05.2009 год. на Софийския апелативен съд против определение №612 от 14.05.2009 год. по ч. гр. д. №929/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е оставено в сила определение от 12.11.2008 год. по т. д. №910/2007 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което е прието, че предявеният от частния жалбоподател Ч. Р. против ”С” ЕООД, гр. С., в несъстоятелност, иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на неприето вземане срещу несъстоятелния длъжник „С”ЕООД, е недопустим, поради изтичане на седмодневният преклузивен срок за предявяване на иска. Софийският градски съд е приел, че определението на съда за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания по чл. 692, ал. 4 ТЗ е обнародван в ДВ бр. 13 от 09.02.2007 год., а исковата молба е постъпила в съда на 18.05.2007 год., далеч след изтичане на този срок. С обжалваното определение на Софийския апелативен съд са споделени изводите на Софийския градски съд, че не са налице предпоставките за предявяване на иска на частния жалбоподател с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, а именно вземането му да е предявено в преклузивния седмодневен срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ, както и той да е направил възражение по чл. 690, ал. 1 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 694 ТЗ. Подържа, че неправилно съдът е тълкувал разпоредбите на чл. 688, ал. 1 ТЗ, които се отнасят само до предявяване на вземанията, а не и за установяване на вземанията. Подържа, че е предявил вземането си, направил е възражение в преклузивния срок и поради неприемането му за него е останала единствено възможността да предяви настоящия установителен иск. Подържа, че неправилно Софийският апелативен съд ограничително тълкува разпоредбата на чл. 694 ТЗ, защото в тази норма никъде не се споменава, че ищецът няма право да предяви иска, ако е пропуснат срока по чл. 685 ТЗ.

Като основания за допускане на касационно обжалване подържа тези по чл. 280, а. 1, т. 3 ГПК. Сочи два въпроса, които според него са от значение за изхода на делото: 1/ коя е началната дата, от която започва да тече преклузивният срок чл. 690, ал. 1 ТЗ за подаване на възражение; 2/”приемането на тезата на апелативния съд за срока за подаване на възражение, означава конфискация на недвижимия му имот в полза на „С” ЕООД.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу прекратително определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.

С нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК/ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване включително и за частните жалби/чл. 274, ал. 3 ГПК/. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.

Общото основание за допускане на касационно обжалване е разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Тези въпроси са включени в предмета на частната жалба и са обусловили изхода на делото. За допускане до касационно обжалване не е достатъчно само поставянето на правния въпрос, обусловил изхода на делото, но трябва тази основна предпоставка за селектиране на касационната жалба, да се е проявила в изчерпателно посочените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК допълнителни основания за това. Поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос за началния момент, от който тече срокът по чл. 690, ал. 1 ТЗ, е от значение за изхода по конкретното дело. Той, обаче, не е поставен при наличие на сочената допълнителна предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, а именно да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Нормата на чл. 690, ал. 1 ТЗ е ясна и категорична, че седмодневният срок за възражение тече от обявяването по чл. 689 ТЗ. Обявяването по този текст представлява обявяването в търговския регистър на представените от синдика списъци. Този извод следва и от историческото тълкуване на тези две норми, в редакцията ДВ бр. 58/2003 год. които свързват началния момент на срока за възражение от обнародването на списъците в ДВ. Следователно законодателят определя началния момент на този срок не с индивидуалното уведомление на кредиторите, а с публичното оповестяване списъка на синдика, което понастоящем става чрез обявяването му в търговския регистър.

Вторият поставен от частния жалбоподател въпрос не представлява такъв, обусловил изхода по конкретното дело. Какво би означавало в житейски аспект преклузията на правото му да предяви установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ не представлява разрешаване нито на материалноправен нито на процесуалноправен въпрос. С оглед принципа за сигурност и стабилност на правоотношенията, както и за процесуална бързина и своевременна защита, предоставените от закона права и вменени задължения следва да се упражняват от страните в указаните за това срокове.

Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №612 от 14.05.2009 год. по ч. гр. д. №929/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: