Определение №796/30.12.2009 по ч. търг. д. №421/2009 на ВКС, ТК, I т.о.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч. т.д. № 421/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “АОТ” ЕАД-София срещу определение № 566 от 07.05.2009 г. на Софийски апелативен съд-гражданска колегия, ІІІ състав, постановено по ч. гр. д. № 825/2009 г., с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството – жалбоподател срещу разпореждането на СГС-VІ-3 състав от 08.01.2009 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по т. д. № 1565/2003 г. в полза на “С”-ЕООД-София. Оплакването е за неправилност на определението поради обстоятелството, че “С” ЕООД-София не е титуляр на изпълняемото право и че е процесуално недопустимо постановяване на решение по отношение на същото поради отсъствие на съдебен акт на инстанцията, разглеждаща делото по същество, с което то да е конституирано в процеса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи като съществен процесуален въпрос постановяване на съдебно решение по отношение на неправосубектна страна в противоречие с константната практика на ВКС. Твърди се, че правилното прилагане на нормата на чл. 120 от ГПК отм., въпроизведена в чл. 227 ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Приложението на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят обосновава с липсата на съдебна практика на ВКС по подобен на настоящия случай казус. Като втори съществен процесуалноправен въпрос е посочен този за конституиране на универсалния правоприемник на заличеното ЮЛ, по който въпрос липсвала съдебна практика от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за обхвата на проверката по реда на чл. 406 ГПК по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание, като и в този случай касаторът също се позовава на предпоставката на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор “С” ЕООД-София е изложил съображения за отхвърляне на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: По молба на “С” Е., гр. С. на 8.01.2009г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила осъдително решение по гр. дело № 1565/2003г. по описа на СГС. Това разпореждане е потвърдено с атакуваното с настоящата касационна частна жалба определение на САС.

Обжалваното определение не подлежи на касационен контрол.

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебно изпълнително основание е двуинстанционно и същото приключва с влизане в сила на определението на въззивния съд, който се е произнесъл по съществото на частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист на това основание. Разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК предвижда обжалваемост на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. В Чл. 406, ал. 3 ГПК е предвиден инстанционен контрол по общия ред на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, т. е. касационният контрол на разпореждането за издаване на изпълнителен лист ще бъде осъществен при условията на чл. 274 ГПК когато основанието за издаване на изпълнителен лист е някое от посочените в чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. От различния начин, по който е уредена обжалваемостта на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист на основание актовете по чл. 404, ал. 1 и чл. 404, ал. 2 и ал. 3 ГПК, се налага извода за двуинстанционно разглеждане на актовете на съда за издаване на изпълнителен лист на основание актове по чл. 404, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, регламентира касационно обжалване само по отношение на актове подлежащи на разглеждане от три съдебни инстанции, какъвто с оглед изложеното не е разглеждания случай. В случая, издаването на изпълнителен лист попада в хипотезата на чл. 404, ал. 1 ГПК, тъй като основанието за издаването му е влязло в сила осъдително съдебно решение. Следователно, след като процесуалният спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Софийският апелативен съд, неговия съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна жалба като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “АОТ” ЕАД-София срещу определение № 566 от 07.05.2009 г. на Софийски апелативен съд-гражданска колегия, ІІІ състав, постановено по ч. гр. д. № 825/2009 г.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на уведомлението на страните за издаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 421/2009
Вид дело: Касационно частно търговско дело
Колегия: Търговска колегия
Отделение: Първо ТО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...