Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Р. Б..

Образувано е по жалба на Ф. У., гражданин на Р. Т., роден на 01.05.1956 година срещу Заповед № ЗДМ 884 от 03.12.2009 година за експулсиране от страната на директора на Дирекция "Миграция" при МВР.

В жалбата се твърди нарушаване на основно начало на административния процес, предвидено в чл. 14, ал. 2 от АПК поради обстоятелството, че жалбоподателят не е запознат с обжалвания акт на език, който той владее; нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2 т. 7 от АПК за посочване на срока, в който административния акт подлежи на обжалване, което е безусловно и чието неизпълнение сериозно застрашава правото на защита; противоречие между обстоятелствената и разпоредителната част на заповедта. Посоченото в обстоятелствената част основание се отнася за друга принудителна мярка, не и за постановеното експулсиране. Извършеното от чужденец умишлено престъпление на територията на страната, което се наказва с повече от три години лишаване от свобода, е основание за отнемане на правото на пребиваване в Р. Б., не и за неговото експулсиране. Наложената административна мярка е и необоснована с оглед установените факти на предсрочно освобождаване поради постигане целите на наложеното наказание.

Ответната страна Директорът на Дирекция "Миграция" при МВР не е изразил становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобразява доводите в жалбата, при преценка на доказателствата по делото, в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК, приема:

Жалбата против оспорения административен акт е подадена от адресата, следователно, от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

Предмет на обжалване е Заповед № ЗДМ 884 от 03.12.2009 година на директора на Дирекция "Миграция"...