Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадената касационна жалба от Г. И. П. от гр. П. чрез процесуалния му представител адв.. В. срещу решение № 1286 от 05.12.08г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2108/07г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 1300535/21.09.07г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 1052/30.11.07г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно определения допълнително дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2003г. в размер на 34 729.48 лв. и лихва - 15 016.90 лв.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, установено е по делото чрез представените писмени доказателства и ССЕ, че процесните сделки не представляват покупко-продажби на недвижими имоти, а обезпечения по договори за предоставени парични заеми от физическо лице. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба -

Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк.. М. оспорва същата, по съображения, изложени в писмена защита .

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и...