Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

А. Ш. А., от гр. С., ул. "Булуджа" № 16 е подал касационна жалба срещу

решение № 116 от 23.12.2009 г. по адм. д. № 206/2009 г. по описа на Административен съд - Силистра

, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 630/29.09.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Силистра за налагане на принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност

(ЗБДС, понастоящем заглавието изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), ДВ, обн., бр. 82 от 2009 г.).

По доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон при постановяването му, се претендира неговата отмяна на основание чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК.

Ответникът - директор на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Силистра не ангажира становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно.

Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на атакувания съдебен акт, с оглед направеното касационно оплакване, намира жалбата за неоснователна. За да постанови оспореното решение,

Административният съд е установил, че с искане № 4423/2003/007135/11.09.2009 г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция на Агенцията за държавни вземания (РД на АДВ) - гр. В., на основание чл. 221, ал. 6, т. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е направено предложение на касатора да се наложи принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 75, т. 5 ЗБДС. Срещу лицето е било образувано изпълнително дело № 6060/2001 г. за събиране на публични вземания за задължения в размер над 5 000 лева, които не са обезпечени. Въз основа на искането е било образувано административно производство, за което Аптиев е уведомен с писмо, получено на 12.10.2009 г. (л. 10 от делото).

Със заповед № 630/29.09.2009 г. директорът на ОДМВР - Силистра, на основание чл. 75, т. 5 ЗБДС е наложил на Аптиев забрана за напускане на страната и/или издаване на паспорт, поради наличието на задължение над 5000 лева, за които не е представено обезпечение.

На базата на така установените факти, съдът е приел административният акт за законосъобразен. Счел е, че действайки при условията на обвързана компетентност, директорът на ОДМВР - Силистра е издал акта в съответствие с чл. 75, т. 5 ЗБДС, който предвижда налагането на ПАМ в случаите, когато има направено искане по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а " и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК. Съгласно чл. 221, ал. 6, т. 1 б. "а" и "б" ДОПК публичният изпълнител има право да поиска от органите на МВР да не се издава паспорт или издадения да се отнеме на лица, които лично или като членове на управителни или контролни органи на юридически лица имат задължения над 5000 лева и имуществото им не покрива задълженията. Възражението на жалбоподателя, че не е задължен за цялата претендирана сума поради дублиране на вземанията, предмет на заповед № 399/5.07.2004 г. на директора на ДСП - О. С. и присъда № 539/3.09.2007 г. по НОХД № 189/2007 г. на Силистренския районен съд, е счетено за неоснователно. Съдът се позовал на липсата на правомощие от страна на административния орган да изследва валидността и законосъобразността на актовете, установяващи паричните задължения, като е изтъкнал, че административният орган, прилагащ ПАМ няма задължение да събира като доказателства актовете, установяващи задължението, нито да изследва тяхната валидност и законосъобразност, за което има предвиден специален ред. По тези съображения Административният съд е отхвърлил подадената жалба.

В касационната жалба се изразява общо недоволство от съдебния акт, което обвързва съда с произтичащите от чл. 218, ал. 2 АПК задължения. Поддържа се оплакване за неточно изчисляване размера на дължимите вземания. Твърди още, че ежемесечно се правят вноски за погасяване на дълга, поради което не са налице предпоставките за налагане на ПАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, делегирани от министъра на вътрешните работи, съгласно заповед № Iз-1003/19.08.2008 г., е верен.

Решаващият съд не е допуснал нарушение и като е приел, че заповедта съответства на материалния закон. Мярката за административна принуда по чл. 75, т. 5 ЗБДС се прилага по отношение лица, задължени за публични държавни вземания, за които е поискана забрана по реда на ДОПК. В случая административният орган се е позовал на искането на публичен изпълнител при РД на АДВ - МФ, Варна,

което съставлява и основание за наложеното ограничение. При наличието му органът е бил длъжен да издаде заповед, с която да забрани на посоченото лице да напуска страната. В този аспект и т. к. заповедта съдържа подробни мотиви за наложеното ограничение, вкл. с препращане към съдържанието на искането, съдът законосъобразно е приел, че при издаването й не е нарушен закона и установените производствени правила.

Основание за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 ЗБДС е искането по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" ДОПК, направено от органите по приходите или от публичен изпълнител. Сезиран с такова искане, административният орган налага ограничение за напускане на страната на лицето, което е посочено в искането, без да е длъжен да разглежда каквито и да е правоизключващи или правопогасяващи възражения, свързани със задължението.

По делото липсват надлежни доказателства, че задълженията на касатора, предмет на описаните в писмо изх. № 4423/2003/007135/11.09.2009 г.

са надлежно обезпечени. В хода на първоинстанционното производство главно и пълно доказване на фактът за наличие на обезпечение на дълга не е било проведено, поради което релевантните за преценката на административния орган факти не са оборени и жалбата правилно е била приета за неоснователна.

Доводът на касатора, че ежемесечно погасява задълженията си е неотносим към законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ, респ. към правилността на оспореното решение. Ако в резултат на направените плащания размерът на дълга не удовлетворява изискването на § 1, т. 5 ДР на ЗБЛД, Аптиев разполага с възможност по реда на чл. 78а ЗБЛД да инициира производство по отмяна на наложеното ограничение.

С оглед установените факти, по чието съществуване страните не спорят, Административен съд - Силистра правилно е приложил материалноправните норми и констатациите му, че посоченото в заповедта правно основание субсумира релевантните юридически факти, се подкрепят от доказателствата по делото. Предвид изложеното не е налице релевираното с касационната жалба отменително основание - противоречие с материалния закон, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на А. Ш. А. срещу заповедта за налагане на ограничителна мярка е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 116 от 23.12.2009 г. по адм. д. № 206/2009 г. по описа на Административен съд - Силистра.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Й. П.

В.А.