Производството по чл. 38 ал. 1 от Закона за държавната собственост / ЗДС / във връзка с чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Н. Ч. Г. срещу Решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска / гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км / ч" на територията на община С., област Х., обнародвано в ДВ бр. 4 от 16.01.2009 година, в частта, с която за отчуждената част от 0.716 дка от имот номер 14708.34.126, целият с площ от 0.799 дка, находящ се в землището на с. Г., м. "Семера", община С., собственост на Н. Ч. Г., е определено обезщетение в размер на сумата 456.00 лева. Молбата е да се измени решението в тази част, като се увеличи размера на обезщетението и се присъдят направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата Министерският съвет на Р. Б., и заинтересованите страни Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националната компания "Железопътна инфраструктура", конституирани като такива на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, чрез процесуалните им представители, оспорват същата като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение със законните последици.
Върховният административен съд, Трето отделение, като съобрази становищата на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 38 ал. 1 от ЗДС от надлежна страна адресат на процесния индивидуален административен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С посоченото решение е отчуждена посочената част от имота, като за собственичката е определено обезщетение въз основа на оценката, извършена от независим оценител на базата на Наредбата по чл. 36 ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в която оценка не е включена стойността на подобренията - лозови насаждения.
В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно - оценителна експертиза, по която вещото лице е извършило оценяване на земята и оценяване на трайните подобрения - лозови насаждения.
Оценката на земята, базирана на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, не може да бъде споделена, тъй като ползваните за пазарни аналози сделки са за имоти, намиращи се в друго землище, а именно в землищата на Свиленград и Любимец. Оценката на земята не може да бъде определена по пазарни цени, поради липса на сделки с подобни на отчуждавания имот характеристики в землището на с. Г. и правилно е била изчислена от административния орган съобразно изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В тази връзка не следва да бъде възприето заключението на съдебно - оценителната експертиза в оспорената й част, определяща оценката на земята на отчуждения имот, защото съгласно легалното определение на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", дадено в §1а от Допълнителните разпоредби на Закона за държавна собственост, са тези земеделски земи, които се намират в едно землище.
Оценката на подобренията е извършена по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, като конкретно за лозови насаждения е ползвано приложение № 5 от нея. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено в тази му част, стойността на лозята в отчуждената част от 0.716 дка възлиза на сумата 2355.00 лева, с която сума следва да бъде увеличен размера на дължимото обезщетение и то ще възлезе общо на сумата 2811.00 лева.
При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноските по производството и заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото се доказват направени разноски в размер 200.00 лева за изготвената от вещото лице съдебно - оценителна експертиза и 350.00 лева хонорар за адвокат Топалова по представения договор за правна помощ или общо разноските възлизат на сумата 550.00 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 38 ал. 7 от ЗДС във връзка с чл. 172 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 854 от 30.12.2008 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линия Пловдив - Свиленград - турска / гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км / ч" на територията на община С., област Х., обнародвано в ДВ бр. 4 от 16.01.2009 година, в частта, с която за отчуждената част от 0.716 дка от имот номер 14708.34.126, целият с площ от 0.799 дка, находящ се в землището на с. Г., м. "Семера", община С., собственост на Н. Ч. Г., е определено обезщетение в размер на сумата 456.00 лева, като УВЕЛИЧАВА същото на сумата 2811.00 / две хиляди осемстотин и единадесет / лева.
ОСЪЖДА Министерския съвет на РБългария да заплати на Н. Ч. Г. от с. Г., община С., сумата 550.00 / петстотин и петдесет / лева, направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Й. К. С.Х.