Производството е по раде на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Д. против решение № 254 от 16.12.2010г., постановено по адм. д. № 759 по описа за 2010г. на Административен съд Добрич. релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрем отмяна на оспореното решение № 670 по протокол № 53 от заседание на Общински съвет - гр. Б. проведено на 30.09.2010г.
Ответникът по касационната жалба - Общински съвет Балчик не изразява становище по нея.
Заинтересованата страна - "Тесса енерджи" ООД в писмено становище и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и поддържа искане обжалваното решение на Административен съд - Добрич да се остави в сила.
Представителят на върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е одпустила за разглеждан епо същество. разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд - добрич е било образувано по жалбата на областния управител на област Д. против решение № 670 по протокол № 53 от заседание на Общински съвет - гр. Б. проведено на 30.09.2010г., с което общинският съвет е освободил заинтересованата страна в процеса - "Тесса енерджи" ООД от заплащане на такса по чл. 40 и приложената към него таблица от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Б. при одобряването на инвестиционни проекти за пр оект "Стражица" и проект "Кремена-Тригорци" при издаване на разрешения за строеж по двата проекта и е определил еднократна такса от 5000 лв, на основание чл. 39, ал. 3 от цитираната наредба. Решението е било оспорено като незаконосъобразно с мотив, че противоречи на нормите на чл. 105 и чл. 106 от ЗМДТ, които според оспорващия изрично определят държавните органи, които следва да се освободят от мести такси, твърди се и противоречие на нормата на чл. 39, ал. 3 Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ със законовата разпоредба на чл. 105 и чл. 106 от ЗМДТ.
С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд - Добрич е отхвърлил жалбата на областен управител Добрич като е приел, че постановеният по молбата на "Тесса енерджи " ООД индивидуален адимнистративен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, действещ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изисквания за кворум и мнозинство при приемане на решението, без нарушение на административнопроизводствените правила. Налице е е спазване и на приложимия материален закон - нормата на чл. 39, ал. 3 от Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, вр. чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ.
Решението на Административен съд - Добрич е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено без нарушение на съдопроизводствениет правила, твърдени в касационната жалба. Решението е съобразено изцяло с приложимия материален закон.
В разпоредбата на чл. 106 от ЗМДТ изрично се сочат държавните органи и органите на държавна издръжка като освободени от събиране на местни такси. Това законово освобождаване от заплащане на местни такси на държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, не е пречка общинските съвети сами да решат да освободят физически и юдирически лица - платци на мести такси от заплащането им. Нормата на чл. 9 от ЗМДТ задължава общинският съвет да определи условията и реда за това. Тази правна възможност е предвидена със законовата норма на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ , която в конкретния случай е приложена от общинския съвет Балчик.
Обосновано съдът е приел, че областният управител неправилно е тълкувал нормата на чл. 8, ал. 6, чл. 9 и чл. 106, 107 и 108 от ЗМДТ. С текстовете на чл. 106, 107 и 108 от ЗМДТ се въвежда забрана общините да събират такси за каквито и да е технически услуги от посочените в чл. 106 от закона категория лица и да събират такси за определените в чл. 108 от ЗМДТ дейности.
Но от тях не може да се направи извод, че законодателят изобщо е изключил възможността органите на местното самоуправление по реда на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ да освобождават напълно или частично и други лица от заплащането на такси за технически услуги, когато са налице предпоставките на чл. 39, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на община Б.. Самите предпоставки – наличие на инвестиционен проект с голям обществен интерес и значим социален ефект следва да се преценяват от органа на местното самоуправление. Оспорваното решение е мотивирано като е конкретизирано за кои именно технически услуги, предоставяни на общината заинтересованата страна се освобождава от такса.
Нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ е обща и е приложима за всички видове такси, събирани от общините, поради което е правилно и законосъобразно становището на съда, че упражнявайки правомощията си по чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ, общинският съвет не е ограничен по отношение на видовете такси.
С приложението на чл. 39, ал. 3 от Наредбата, общинският съвет е упражнил правомощията си по чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ и тези му действия не са в противоречие с разпоредбата на чл. 108 и 106 от ЗМДТ, тъй като последните не могат да се определят като специални спрямо чл. 8, ал. 6 ЗМДТ.
Нормата на чл. 39, ал. 3 от Наредбата не е оспорена от областния управител или кмета на общината и към момента на искането, на заинтересованата страна, е действаща. Общинският съвет е приел решението си именно позовавайки се на действащ подзаконов акт, който не е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, по съображенията изложени по-горе, поради което жалбата е неоснователна.
Неоснователно е възражението за неправилност на решението, във връзка с извода, че липсата на становище от постоянна комисия относно освобождаването от местна такса на дружеството, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Целта на изискването за становище от постоянна комисия на общинския съвет е да се обсъди задълбочено и своевременно предложението за решение и органът на местно самоуправление да се запознае детайлно с подробностите относно решавания въпрос. В настоящият случай безспорно е, че не е налице становище на постоянна комисия. Неправилно в случая се приема, че по въпросите касаещи постъпленията в общинския бюджет от местни такса, а в случая освобождаването от заплащане на такива, компетентна следва да бъде Постоянна комисия по устройство на територията, строителство и екология. Въпреки това липсата на изрично нормативно изискване становището на такава комисия да е задължителна част от процедурата по приемане на решенията от общинския съвет, води това да се посочи като налушение на адимнистративнопроизводствените правила. Предвид изложеното, върховният административен съд намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 254 от 16.12.2010г., постановено по адм. д. № 759 по описа за 2010г. на Административен съд Добрич. Решението не подлежи на обжалване . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Т. К. Т.К.