Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ВТ”ООД като получател е посочено британското дружество, което е платило и стойността по фактурата. Правилен е извода, че не е изпълнено изискването по чл. 71, ал. 1 ЗДДС и съдът обосновано е отхвърлил подадената жалба.

Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:

С обжалваното решение на Административен съд гр. В. Т. е отхвърлена жалбата на „ВТ”ООД за услуга на стойност 1 427 429, 33 лв. и ДДС в размер на 285 485, 87 лв., тъй като във фактурата като получател е записан „Б. Н. Г. П. С. Л.” /предишното наименование на дружеството-принципал/, поради което органът по приходите е приел, че щом клонът на дружеството не е записан като получател по фактурата, то и не разполага с данъчен документ и за него не е изпълнено изискването по чл. 71, т. 1 ЗДДС. При насрещната проверка, извършена на доставчика „Е. К.”ООД е установено, че процесната фактура е била издадена на дружеството, регистрирано в Англия, c VAT № GB849770866, като плащането на услугите по фактурата е било извършено по банков път на 26.02.08 г. от последното, видно от приложеното извлечение по разплащателна сметка, открита в У. Б..

Съдът е приел за установено, че като получател по процесната фактура е посочен BNG Project Services Limited, c VAT № GB849770866. Плащането по нея е извършено по банков път от този получател, а не от жалбоподателя, което е било установено с ПИНП № 06-800168-2/11.04.2008 г. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя, нито има твърдение за плащане на сумата по фактурата от страна на българския клон. Съдът е приел, че за да бъде упражнено правото на данъчен кредит, трябва да е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1 ЗДДС...