Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „В. Х.” ООД гр. В., представлявано от управителя С. А.на Марешка, действаща чрез пълномощника адв.. Н., против решение № 2447 от 25.11.2010 г., постановено по административно дело № 2792/2010 г. по описа на Административен съд – Варна, с които: 1) е отхвърлено оспорването му срещу заповед № РД-09-608/21.06.2010 г. на директора на РЗОК – Варна в частта по точки 1 и 2, с които за констатирани нарушения по сключения с НЗОК индивидуален договор му е наложена имуществена санкция в размер от 90 лв. по т. 1 и от 270 лв. по т. 2; 2) оспорващият е осъден да заплати на РЗОК – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Касаторът е развил съображения за неправилност, относими към първото и третото от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението като неправилно, отмяна на оспорената пред Варненския административен съд заповед на директора на РЗОК – Варна като незаконосъобразна, и присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса – Варна, в писмено възражение чрез пълномощника ст. юрисконсулт Йорданов моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Варна, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение намира касационната жалба за изцяло неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № РД-09-608 от 21.06.2010 г., на основание чл. 31, ал. 2 във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от договор № 03-0947/29.05.2009 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, във връзка с извършена тематична финансова проверка по Заповед № РД 09-492/31.05.2010 г. и съставен Констативен протокол № 193-ФТ/31.052010 г., директорът на РЗОК - Варна е наложил на „В. Х.” ООД с представляващ С. А.на Марешка, в качеството му на собственик на аптека „Марешки” с рег. № 030037 на РЗОК - Варна и адрес гр. В., ул. „Селиолу” № 2, санкции в общ размер от 540 лв. за констатираните нарушения по изпълнение на цитирания договор, както следва: по т. 1 от констативния протокол за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 90 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „а” от договора; по т. 2 от констативния протокол за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 270 лв. (за три нарушения по 90 лв.), на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „а” от договора; по т. 3 от констативния протокол за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 90 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „а” от договора; по т. 4 от констативния протокол за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от индивидуалния договор - финансова неустойка в размер на 90 лв., на основание чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „а” от договора. С решение № РД-15-40/28.07.2010 г. директорът на НЗОК по реда на административния контрол е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-09-608/21.06.2010 г. в частта, с която се налагат санкции както следва: по т. 2 – финансова неустойка в размер на 90 лв. по рецептурна бланка № 3044/14.01.2010, по т. 3 - финансова неустойка в размер на 90 лв. по рецептурна бланка № 14479/10.03.2010 г. и по т. 4 – финансова неустойка по рецептурна бланка № 25478/02.05.2010 г. В останалата част по точка 1 и по точка 2 от заповедта относно рецептурни бланки № 9501/15.02.2010 г. и № 15989/16.03.2010 г. жалбата по административен ред е отхвърлена, и именно тази част е била предмет на съдебното производство пред първата инстанция.

При разглеждане на делото Административен съд - Варна е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Варненският административен съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесната заповед за санкции в оспорената й пред съда част, след като е установил, че тя е постановена от компетентен административен орган в рамките на дадените му правомощия и при спазване на материалния закон, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и е потвърдена истинността на констатациите в Констативен протокол № 193-ФТ/31.05.2010 г. в процесната част по т. 1 и по т. 2, обективирал резултатите от извършената проверка от длъжностни лица на РУСО – Варна в аптеката на жалбоподателя. На тази база решаващият съдебен състав правилно е приел за доказани обстоятелствата, отразени в цитирания констативен протокол в тази му част, които се квалифицират като нарушение на задълженията на изпълнителя по чл. 5, ал. 1, т. 4 от договор № 03-0947/29.05.2009 г. (срокът на действие на който с анекс от 28.12.2009 г. е удължен до 01.12.2010 г.) да не изпълнява рецептата в аптеката и да я връща на приносителя в случай на несъответствие между предписания брой опаковки лекарство и определената доза прием, и другите общи изисквания по предписване на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. В резултат на извършената проверка е установено, че рецепти с № 13731/07.03.2010 г. (по т. 1 от заповедта), № 9501/15.02.2010 г. и № 15989/16.03.2010 г. (по т. 2 от заповедта) са предписани в несъответствие с чл. 65 от НРД 2010, съгласно който на ЗЗОЛ, получили лекарства по протокол ІА, не могат да им бъдат предписвани други лекарства по списъка по чл. 35, ал. 1, предназначени за същото заболяване. В случая несъответствието се е състояло именно в това, че в противоречие с императивната забрана на чл. 65 от НРД 2010, на съответните пациенти (ЗЗОЛ), които са получавали лекарства по протокол IА, са били предписани други лекарства от списъка по чл. 35, т. 1, предназначени за лечение на същото заболяване. След като здравноосигурените лица са получили лекарствата, разрешени им по режима на протокол ІА и включени в списъка по чл. 35, т. 1, то повторното изпълнение от аптека „Марешки” (рег. № 030037) на представените от същите лица горецитирани рецепти, издадени по същия режим ІА, е в противоречие с чл. 65 от НРД 2010. Съгласно очертаните в индивидуалния договор задължения и изисквания към изпълнителя на рецептата във връзка с отпускането на лекарствените средства, жалбоподателят е бил задължен да констатира същото и да откаже да изпълни рецептите, като ги върне на приносителите им. Именно тези обстоятелства - че процесните три рецепти са изпълнени в аптеката – собственост на жалбоподателя, и че това е направено в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 4 от индивидуалния договор, са фактическите и правните предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции, законосъобразно определени по вид и размер съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „а” от договора, в каквото насока е и вярната преценка на съда в мотивите на проверяваното решение. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 3, б. „а” от индивидуалния договор за визираното нарушение се налага санкция „финансова неустойка” в размер на 90 лв., умножена по броя на констатираните нарушения, а причините, поради които то е допуснато, са без правно значение.

Възраженията на касатора за материална незаконосъобразност на процесната санкционна заповед, са проверени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по тях и чиито изводи се споделят от настоящата инстанция. Констатациите в констативния протокол не само не са опровергани от „В. Х.” ООД по пътя на обратното доказване, а са недвусмислено потвърдени от събраните писмени доказателства. Твърдението, че допуснатите в аптеката нарушения се дължат на аптечния софтуер, не освобождава касатора от изпълнение на поетите му задължения съобразно сключения договор да следи за спазване на нормативните изисквания при отпускане на лекарствените продукти. Нещо повече, това твърдение само по себе си е и неоснователно, доколкото коректното попълване на данните в рецептурната книжка на хронично болния при издаване и изпълнение на рецептата дава възможност на лекаря и фармацевта при издаването на следващи рецепти и отпускане на лекарства по тях да се съобразят с режима по предписване и отпускане на лекарствата, определен в НРД 2010 и приложимата нормативна уредба на база предходно предписаните и отпуснати лекарства. От друга страна, доколкото отговорността на лекарите за издаване на процесните рецепти не е предмет на процесния казус, установеното нарушение от лекаря по предписване на лекарствата не освобождава собственика на аптеката от изпълнение на поетите задължение съобразно сключения договор със здравноосигурителната каса. Досежно развитите съображения, че с извършването на превантивна дейност проверяващите служители на РЗОК – Варна е следвало да открият нарушенията на реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти преди извършване на плащанията, следва да се отбележи, че дори и в хипотезата на предварителен контрол да се бяха констатирали тези нарушения от аптеката, това нямаше да изключи само по себе си отговорността й по изпълнение на договорените задължения и на същата пак щеше да бъде търсена административна отговорност за извършените нарушения, защото установяването на нарушението преди извършване на заплащането не заличава санкционните последици.

От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него част на заповедта на директора на РЗОК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2447/25.11.2010 г. по административно дело № 2792/2010 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА „В. Х.” ООД гр. В. да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Н.Г.