Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Камено, подадена чрез пълномощник адв. Е. М., против решение № 2038 от 28.11.2012г. по адм. д. № 1136/2012 г. на Административен съд - Бургас. С жалбата се излагат доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

. Според касатора съдебното решение е неправилно и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, поради това, че нарушението на материалноправни разпоредби не обуславя нищожност на акта. Моли, да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, или се върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът - Районна прокуратура Бургас, не се представлява в съдебното заседание и не ангажира становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - кметът на община К., не се представлява в съдебното заседание и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, като смята, че съдът правилно е приложил разпоредбите на ЗОС и Закона за водите.

Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по

чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване .

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение № 2038 от 28.11.2012г. по адм. д. № 1136/2012 г. на Административен съд - Бургас е прогласена нищожността на

Решение на Общински съвет Камено, обективирано в Протокол № 39, т. 12 от проведено на 29.07.2010 год. заседание, с което е приел: 1. Да се включи в „Програмата за управление на собствеността на О. К. за 2010 година”, в частта имоти, които О. К. има желание да отдаде под наем – ПИ № 000011, находящ се в землището на с. В., общ. Камено, с обща площ 12, 409 дка; 2. Да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имоти – публична общинска собственост за срок от 5 (пет) години при начална тръжна цена и стъпка на наддаване както следа: ПИ № 000011, находящ се в землището на с. В., общ. Камено, с обща площ 12, 409 дка, начин на трайно ползване – язовир. Начална тръжна цена – 446.00 лева годишен наем, без ДДС, съгласно експертна оценка. Стъпка на наддаване – 44.60 лева. Депозитът за участие в търга е в размер на 44.60 лева; 3. Възлага на Кмета на Общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник.

Административният съд е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са посочени правни основания за издаването му, като в тази връзка е обсъдил посочените правни основания в докладната записка на кмета на общината при приемане на решението - чл. 14, ал. 2, ал. 7 от ЗОС и § 3 и §4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване. Приел е, че посочените разпоредби са неприложими, поради това, че се отнася до имот публична общинска собственост по отношение на който е неприложими посочени разпоредби, а Закона за водите и следва да се проведе процедура по Закона за концесиите. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна не се спори от страните, че

с Решение от 29.07.2010 г. по Протокол № 39, т. 12 Общински съвет Камено е приел

да се проведе публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот – публична общинска собственост ПИ № 000011, находящ се в землището на с. В., общ. Камено, с обща площ 12, 409 дка, с начин на трайно ползване – язовир. С. А. за публична общинска собственост № 7/15.05.1997 год. обектът е публична общинска собственост. В оспореното решение не е посочено правно основание за приемането, а за фактически основания е посочена докладна записка на кмета на община К., в която са посочени правни основания чл. 14, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 от ЗОС, чл. 61, във връзка с чл. 60 от НРПУРИВОС и §4, ал. 1 от ЗСН. В тази връзка при извършения контрол за законосъобразност в съответствие с чл. 168 от АПК решаващият съд е съобразил относимите към спора материалноправни разпоредби и е прогласил нищожност на акта.

Неоснователен е довода на касатора, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а и дори да е допуснато това не обуславя нищожност на акта. В случая позоваването на посочените правни основания в докладната записка на друг административен орган ( кмета на общината) не обуславя спазване на изискването за форма на административния акт и задължителното съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Нарушаването на изискването за форма е основание за прогласяване на нищожност на административния акт, в случаите когато се отнася до пълното й неспазване или на отделни реквизити, които са от недостатъчна степен, която препятства установяване на волята на административния орган. В процесния административен акт не е посочено правно основание, което препятства установяване на действителната воля на административния орган относно приложимата материалноправна уредба. В съдебното производство са защитавани от административния орган различни материалноправни разпоредби като основания за законосъобразното издаване на акта, по които административният съд е направил законосъобразни правни изводи.

Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспорения административен акт. По делото не се спори, че язовирът, предмет на процесния търг, е публична общинска собственост, в съответствие с която се определя законовия ред за провеждане на процедура за ползването му. Правилно административният съд е съобразил, че относно процесния имот -публична държавна собственост не са приложими разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС, както и специалните разпоредби на §3 и §4 от ПЗР на ЗСН, а следва да се приложат Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОС и предвид обстоятелството, че язовирът е публична общинска собственост, предоставянето му за ползване е следвало да стане по реда на ЗК. След като спорния воден обект е публична общинска собственост и по делото липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос.

Освен това в случая приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС е изключено не само поради това, че е бил отдаден целият имот, а не части от имот, но и поради обстоятелството, че имотът следва да не подлежи на концесиониране. За да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по горе, не е налице в конкретната хипотеза. След като процесният имот е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, приемането на решение, с което се отрежда за отдаване под наем, е нищожно.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК , поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК

, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2038 от 28.11.2012г. по адм. д. № 1136/2012 г. на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ Д. А.

М.Д.