Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 79 ал.І от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/.

Образувано е по жалба на Х. П. И. от гр. С., Хасковска област, против Решение №193/ 21.11.2008г.,постановено по адм. д.№206/08г. на Административен съд гр. Х., отхвърлящо оспорването на Заповед №414/05.03.08г., издадена от директора на Областна дирекция "Полиция" гр. Х., с която на основание чл. 76 т. 2 ЗБДС му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „временно ограничение за напускане на страната и отказ за издаване паспорт на български гражданин”. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдо производствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на обжалваното съдебно решение и при решаване на спора по същество–за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по касация – Директорът на ОД„Полиция” гр. Х., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване, като предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли оспорването срещу Заповед №414/05.03.2008г. на ответния едноличен административен орган, АС гр. Х. е приел, че индивидуалният административен акт – предмет на съдебния контрол, е съответен на установените по делото факти и закона. Извел е крайния решаващ извод от установените правнозначими факти, попълващи състава на приложеното основание по чл. 76 т. 2 ЗБДС, а именно – касаторът е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. При тези обстоятелства е преценил за законосъобразен оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 78 ал.І ЗБДС. Правилно е осъществен съдебния контрол, съобразно нормите на чл. 168 ал.І и чл. 169, във връзка с чл. 146 т. 1-т. 5 АПК, като по отношение на конкретния спорен предмет – мотивирана ли е оспорената Заповед съгласно нормативното изискване на чл. 78 ал.І ЗБДС и съобразен ли е принципа за съразмерност, въведен с чл. 6 АПК при упражняване на дискреционната власт от органа, съдът е формирал правилен извод, приемайки, че издателят на акта е разполагал с предоставена му от закона оперативна самостоятелност и е спазил изискванията за законосъобразност, включително за съответствие на обжалвания акт с целта на закона.

По делото е нямало спор относно фактите и те правилно са установени от първоинстанционния съд.Касаторът е осъждан двукратно през периода 2004г.-2007г. за умишлени престъпления от общ характер, като и двете осъждания са за деяния против собствеността. По НОХД №260/04г. на Районен съд гр. С. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изтърпяването на което съдът отложил на основание чл. 66 ал.І НК за срок от 3 години. По НОХД №292/07г. на РС гр. С., с влязла в сила присъда на 28.06.2007г. му е определено общо наказание по реда на съвкупността от престъпления по чл. 25 ал.І във връзка с чл. 23 ал.І НК, от една година „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години. Осъждането по двете дела, по които е постановено кумулиране на наказанията, е за извършени деяния по чл. 194 и чл. 195 НК, като сам по себе си този факт е достатъчен за формирането на извод, че реабилитация по право, предвид предходното осъждане на касатора и с оглед разпоредбата на чл. 86 ал.ІІ НК, не е могла обективно да настъпи.

Въведеният довод за нарушение на принципа за съразмерност, тъй като жалбоподателят е имал паспорт и през м. януари. 2008г. заминал за Германия, където си бил намерил добре платена работа, а и наложеното му общо наказание било условно, не можело да обоснове решението на ответния по касация орган за прилагане на оспорената ПАМ, е неоснователен. Принципът за съразмерност не е изобщо забраняващ засягането на права и законни интереси, а само в степен по-голяма от най-необходимото за целта, за която актът е издаден. Заложената от законодателя цел в приложимата норма на чл. 76 т. 2 ЗБДС е свързана именно с понасяне на последиците от осъждането от лицето, на което е наложена ПАМ, съгласно правилата на чл. 86 и чл. 87 от НК. Едва с неговото реабилитиране те ще отпаднат за в бъдеще, в какъвто смисъл е и нормата в специалния закон, във втората й предпоставка „…но нереабилитирани”. Ето защо, не може да бъде споделено възражението за нарушение на принципа за съразмерност при издаване на оспорения административен акт. Правилно АС гр. Х. е приложил закона, като е приел, че касаторът не е реабилитирано лице, преценявайки института на „реабилитация по право”, въведен с чл. 86 ал.І и ал.ІІ от НК, респ. чл. 88а НК, както и липсата на законовите предпоставки за постановяване на съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК. Тези текстове свързват заличаването на последиците от осъждането освен с трайното поправяне на дееца и с изтичане на 3-годишен срок от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, през който да не е извършил друго престъпление.Няма как да бъде преодоляно това императивно законово изискване, за да има възможност административният съд да контролира преценката на компетентния /изключителна компетентност е дадена със закон именно на ответника по касация/ административен орган.

В хипотезата на чл. 76 т. 2 от ЗБДС, за законосъобразността на издадения индивидуален административен акт е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат и липсата на допуснати съществени нарушения на регламентираните административнопроизводствени правила. Други фактически основания, освен съдържащите се в хипотезиса на разпоредбата, административният орган няма задължение да излага. След като с оспорената заповед той е разпоредил временно ограничаване на напускането на страната от касатора при наличие на фактическите обстоятелства, субсумиращи се в приложимата правна норма, същият е упражнил властническите си правомощия в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, по целесъобразност. Не е налице превратно упражняване на дискреционната власт.

Доводът за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила от ответния орган, които не били съобразени от АС-Хасково, поради което опорочили постановения от него акт, е получил законо съобразен отговор в атакуваното съдебно решение. Опровергано е твърдението на жалбоподателя, поддържано и пред първата инстанция, че не бил уведомен за започналото срещу него производство по чл. 76 т. 2 ЗБДС, с прилагането на законовата фикция, че след като не е намерен на декларираните от него адреси в страната, книжата са приложени към преписката, като редовно връчени. Не издържа критиката на установените факти по делото и на закона и твърдението му, че щом като не е била връчена оспорената заповед, то е допуснато грубо ограничаване на правото му на защита, тъй като последното е упражнено в пълен обем в публичния съдебен процес. На този довод първоинстанционният съд е дал законосъобразен отговор, приемайки, че връчването на обжалваната заповед има значение главно при преценка допустимостта на оспорването, с оглед проследяване на преклузивните срокове за неговото упражняване. И двете твърдяни нарушения, допуснати от ответния орган - по чл. 26 ал.І АПК и по чл. 61 АПК, не могат да бъдат преценени като съществени, тъй като не са се отразили върху крайния административен акт – предмет на съдебния контрол. Без каквото и да е правно значение е оплакването в касационната жалба, че административният орган е допуснал предварително изпълнение на обжалваната заповед, след като точно това следва от нормата на чл. 79 ал.ІV от ЗБДС.

Жалбоподателят е пълнолетен български гражданин, намерен е от националния съд за наказателно отговорен и след изтърпяване на наложеното му с последната присъда наказание, има възможността на коригира трайно поведението си, за което обаче, обществото може да прави сериозни изводи едва след изтичане на установения със закон най-малко 3-годишен срок.Затова именно ПАМ е с временен характер, отчитайки разпоредбите на Наказателния кодекс, който специален материален закон третира отношенията в областта на пеналното право, вкл. целите на наказанието, последиците от осъждането, условията за тяхното заличаване и др.

Обжалваният правораздавателен акт е и материално законосъобразен, тъй като релевантните факти – на осъждането за умишлено престъпление от общ характер и липсата на реабилитация, са несъмнено и правилно установени. Неоснователен е доводът за необоснованост на решението, тъй като формираните фактически и правни изводи от първоинстанционния съд съответстват напълно на събраните по делото доказателства. Не водят до други изводи и оплакванията в касационната жалба, че процесната ПАМ недопустимо ограничавала конституционното право на жалбоподателя за свободно придвижване и противоречала на нормите на общностното европейско право. Да, определен обем граждански права на касатора са ограничени по силата на самото осъждане и по този въпрос не може да има съмнения, тъй като последиците на осъждането са скрепени с норми от специален закон. Принципите, заложени в разпоредбите на чл. 23 ал.ІІІ и чл. 33 ал.ІІІ от ЗБДС, са получили своето развитие и конкретизация с нормите на чл. 75 и чл. 76 от с. з., уреждащи случаите на налагане на забрана за напускане на страната. Правната норма, съдържаща съответно правило за поведение, не може да бъде противопоставяна на правния принцип под предлог, че с нея се въвеждат нови, допълнителни изисквания, непосочени в принципа. Последният по начало дава насоката, с оглед на която се формулират конкретните правила за поведение, поради което и всички фактически състави на чл. 75 и чл. 76 ЗБДС представляват конкретизирано проявление на абстрактно зададените, обобщените принципни положения за допустимо ограничаване на правото на свободно придвижване на лицата, с цел защита на обществения ред, националната сигурност, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.

Съобразявайки горните допълнителни аргументи, настоящият съдебен състав счита, че като краен резултат мотивите на АС гр. Х., обосновали отхвърлителния му решаващ извод, следва да бъдат споделени и не се налага тяхното преповтаряне. Предвид изложеното, обжалваното решение, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, подлежи на потвърждаване. По тези съображения, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ :

Оставя в сила Решение №193/21.11.2008г., постановено по адм. д.№206/08г. на Административен съд гр. Х.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. С. М.С.