Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Х"ЕООД, представлявано от управителя Е. М. срещу решение №224 от 29.04.2009г., постановено по адм. дело №129 по описа за 2009г. на Административен съд - В.Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на началника на митница Лом за произнасяне по искане вх.№28-00-4910 от 28.12.2006г. на дружеството за прихващане или възстановяване на акциз за периода от 1.1.2001г. до 31.10.2002г., потвърдено при условията на чл. 27 ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове от директора на РМД Русе. Твърди неправилност на решението в подробни мотиви в касационната жалба и представени писмена защита и допълнение към нея. Иска да бъде отменено и да се възстанови дължимата сума на платен акциз за посочения период и съответните лихви, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по така подадената касационна жалба - началник митница Лом я оспорва в представено по делото писмено становище, изпратено на 19.4.2010г. Развива съображения за нейната неоснователност и правилност на решението на първата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна.

Въпросът, кой орган е следвало да разгледа подаденото искане, поради което е определено, че е бил налице мълчалив отказ на митница Лом и РМД Русе, който подлежи на съдебен контрол, е разрешен с определение №11779 от 5.11.2008г. на ВАС.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил мълчалив отказ на началника на митница Лом за произнасяне по искане вх.№28-00-4910 от 28.12.2006г. на дружеството за прихващане или възстановяване на акциз за периода от 1.1.2001г. до 31.10.2002г., потвърдено при условията на чл. 27 ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове от директора на РМД Русе. За да отхвърли жалбата съдът подробно е разгледал събраните по делото данни и е приел, че искането за възстановяване на акциз е подадено след 30.6.2006 година, поради което се прилага новия ред по Закона за акцизите и данъчните складове. Посочил е, че за да се прилагат старите текстове на ЗА е следвало да има започнало преди посочената дата производство по възстановяване на акциз. Което в случая не било така, както твърди касатора / за приложение на ЗА/, тъй като искането, с което започва едно производство по възстановяване, е подадено едва на 28.12.2006 година и се прилагат новите текстове на закона - ЗАДС, в действие от 1.7.2006г. С §2 ал. 1 от ПЗР на ЗАДС, на който се позовава жалбоподателя, била дадена възможност да бъдат приключени производства по установяване и събиране на акциз по стария ред.

Решението е неправилно. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които налагат отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. Мотивите за това са следните: Касаторът е подал с вх.№28-00-4910 на 28.12.2006г., искане за възстановяне на платен акциз за периода на 1.1.2001г до 31.10.2002г.

Безспорно е, установено с многобройни решения на съда, че дружеството е производител на абсолютен етилов алкохол, до който се достига чрез преработката на чист спирт, за което има техническа обосновка, което е било основание за му бъде възстановяван акциз за други периоди. Спорният момент е определен от съда така - дали по подадено след 30.6.2006г. искане за възстановяване на акциз за минал период следва да се прилага реда по Закона за акцизите или ЗАДС, с оглед разпоредба на §2 от ЗАДС. Така определения спорен момент е неправилен. Спорът е дали по подадено искане за възстановяване на акциз за минал период е налице такава възможност за възстановяване е налице или не. Което предполага преценка както за процесуалните предпоставки за това, така и на материално правните. Т.е. в случая съда неправилно е приел, че с разпоредбата на §2 от ПЗР на ЗАДС се определя преклузивен срок за подаване на искане за възстановяване на акциз. Ал. 1 на същия текст определя само компетентният орган - органите на НАП, който да довърши започналите до дата 30.6.2006г. производства за възстановяване на акциз - последното прил. на текста. Ал. 2 урежда приложимия закон по отношение на декларирането и внасянето на начисления вече акциз, а ал. 3 дава уредба, че задълженията за акциз, възникнали до 30.6.2006г. вкл. се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват от органите на НАП. Те. за възстановяване се говори само в първата алинея и то само за органите, които да довършат производствата, а останалите уреждат възникването, определянето и събирането на задълженията за акциз. Само за пълнота следва да се отбележи, че не само, че няма категорична уредба за произнасяне по сроковете да подаване на искания за възстановяване на акциз, но и ако се тълкува разпоредбата на ал. 3, че преценката за възстановяване на акциз е и преценка за задължения или не на такъв, то би следвало да се приеме, че се прилага реда по Закона за акцизите.

В случая обаче важното е друго - следвало е да се преценяват общите разпоредби на специалните процесуални закони. Съдът е следвало да прецени дали се прилагат разпоредбите на ДПК или ДОПК по отношение преценка на подлежащи или не на възстановяне суми за минали периоди - 2001 и 2002г. Разпоредбите и на двата кодекса уреждат именно недължимо платени или събрани суми за данъци и т. н. да подлежат на възстановяване. Няма мотиви в тази насока.

В случая изцяло липсва преценка на съда за това дали са налице предпоставки по тези текстове за възстановяне на акзиц, като вид данък, липсва преценка на сроковете, визирани пр. в чл. 129 ал. 1 от ДОПК. И тогава, ако се прецени, че искането е направено именно в тези срокове, да се разгледат общите изисквания за това дали за посочения продукт се полага възстановяване на акциз. Като е разгледал жалбата и се е произнесъл само относно подаване на искане и като неправилно е определил спорния момент, без да изясни въпроса относно това дали е подадено в сроковете по ДОПК / или ДПК - преценка, която при новото разглеждане трябва да се направи/, дали сумите подлежат действително на възстановяне или не, и не е разгледал по същество, съда е допуснал съществени процесуални нарушения. Решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед посочените указания.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №224 от 29.04.2009г., постановено по адм. дело №129 по описа за 2009г. на Административен съд - В.Търново и

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.