Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. К. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 10878 / 2021 г. Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район „Красно село“ – Столична община, против решение №5120 от 09.08.2021г. постановено по адм. дело №3916/2020г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл.209, т.2 и 3 АПК.

Ответникът: „Никми“ АД представлявано от М. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред Административен съд София-град „Никми“ АД е оспорил Мълчалив отказ на Главния архитект на район “Красно село”-Столична община по заявление вх.№ РКС20-ГР00-5/07.02.20г за издаване на виза за проектиране в собствен УПИ VIII-503, кв.255, ул.”М. Г. № 15, район "Красно село”, гр.София, с площ 563 кв. м., ПИ № 68134.209.638 по КККР18година. Съдът, въз основа на приетите доказателства и неоспорените заключения на СТЕ и допълнителната СТЕ, е приел, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, тъй като административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, като това е довело и до материална незаконосъобразност на постановения макар и мълчалив отказ по заявлението. Съдът счел, че за времето от издаването на заповедта по чл. 135 ал.5 от ЗУТ за служебно образуване на производство по одобряване на проект за ИПР за УПИ VIII- 26.11.09г, до влизане в сила на прекратителното Решение на СОС- 15.07.20г/т. е. в хода на съдебното производство/- действието на действащия за имота ПР395г е било спряно по силата на закона - чл. 135 ал.6 от ЗУТ, като според съда нормата не изисква заповедта по ал.5 да е влязла в сила, а само да е издадена.

Прието е още от съда, че съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се вземат предвид и новите факти след издаването на акта, като е посочил, че това са действащ за УПИ VIII е ПР395г-л.34 / който не е със спряно действие след 15.07.20г/; има одобрена по-късно КККР16г/приложим е чл.140 ал.2 от ЗУТ/; няма нужда от договор по чл.15 ал.З от ЗУТ /УПИто е на един собственик и обхваща едно ПИ/; ПР395г е одобрен преди ОУП09г, като за УПИ няма одобряван ПУП след ОУП09г; мотивираното предложение за виза е съобразено с предвижданията на С)УП09г /за 60% макс. плътност и 3.5кинт/; следва да се направят посочените от в. лице корекции и допълнения в мотивираното предложение, вкл. да се реши въпроса с ПУР / ако към настоящия момент все още има такъв проблем с уличната регулация пред процесното и съседните му УПИта/, като издаването на виза само въз основа на ПР395г е възможно /след надлежна преработка на мотивирано предложение-съгласно констатациите на вещото лице/, ако не се искат намалени отстояния Решението е валидно, допустимо и правилно.

Доводите на касатора за недопустимост на първоинстанционното решение са неоснователни. В жалбата бланкетно е посочено, че решението е недопустимо без да се излагат доводи в тази насока.

Решението, както бе посочено е и правилно. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил мълчалив отказ на гл. архитект на район "Красно село" – Столична община по заявление вх. № РКС20-ГР00-5/07.02.2020 г. за издаване на виза за проектиране в собствен на ответника по касация УПИ VІІІ-503, кв. 255, ул."М. Г. № 15, район "Красно село", гр.София. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил обосновани изводи, за които се е и мотивирал. Анализът на събраните по делото доказателства, включително и двете експертни заключения по приетите първоначална и допълнителна СТЕ, обуславя направените от съда изводи от фактическа и правна страна. Административният орган е бил сезиран надлежно със заявление за издаване на виза за проектиране в собствен поземлен имот /чл. 140, ал. 1 ЗУТ, като в срока по чл. 140, ал. 7 ЗУТ не се е произнесъл, поради което е формиран мълчалив отказ по така подаденото заявление. Това означава, че касаторът, като компетентен орган по чл.140, ал.7 ЗУТ е дължал произнасяне по същество. Мълчанието му, след изтичане на срока за произнасяне, формира мълчалив отказ - годен предмет на оспорване.

Обоснован е и изводът на съда, че административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е съществено процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, като това е довело и до незаконосъобразност на постановения мълчалив отказ по заявлението. Правилно е прието, че за времето от издаването на заповедта по чл. 135 ал.5 от ЗУТ за служебно образуване на производство по одобряване на проект за ИПР за УПИ VIII- 26.11.09г, до влизане в сила на прекратителното Решение на СОС- 15.07.20г, т. е. в хода на съдебното производство - действието на действащия за имота ПР395г е било спряно по силата на закона - чл. 135 ал.6 от ЗУТ, като нормата не изисква заповедта по ал.5 да е влязла в сила, а само да е издадена.

Правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК отчитайки новите факти и обстоятелства до приключване на устните състезания, като е посочено, че действащ за УПИ VIII е ПР395г, който не е със спряно действие след 15.07.20г.; има одобрена по-късно КККР16г и е приложим чл.140 ал.2 от ЗУТ. Съдът обосновано е приел, че няма нужда от договор по чл.15 ал.З от ЗУТ, тъй като УПИто е на един собственик и обхваща едно ПИ; ПР395г е одобрен преди ОУП09г, като за УПИ няма одобряван ПУП след ОУП09г; мотивираното предложение за виза е съобразено с предвижданията на ОУП09г /за 60% макс. плътност и 3.5кинт/. Обосновано е посочено, че следва да се направят посочените от вещото лице корекции и допълнения в мотивираното предложение, включително да се реши въпроса с ПУР, ако към настоящия момент все още има такъв проблем с уличната регулация пред процесното и съседните му УПИта, като издаването на виза само въз основа на ПР395г е възможно след надлежна преработка на мотивирано предложение-съгласно констатациите на вещото лице, ако не се искат намалени отстояния.

Ето защо, при наличие на предпоставките за издаване на виза, мълчаливият отказ за издаването й се явява незаконосъобразен, поради което като го е отменил и е върнал делото като преписка на органа за произнасяне по заявлението, съдът е постановил правилно решение.

Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5120 от 09.08.2021г. постановено по адм. дело №3916/2020г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА