Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЕТА МИЛЕВАБРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от председателяГ. С. по адм. дело № 10885/2021

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Л. Ч. от гр. Варна, чрез адв. Б. Д. срещу решение № 1089 от 26.07.2021 г. по адм. д. № 616/2021 г. на Административен съд - Варна. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици.

Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/- Варна не ангажира становище по жалбата.

Ответниците Р. С., И. Ш. и А. И., чрез адв. Д. П., изразяват становище за неоснователност на подадената касационна жалба и молят за потвърждаване законосъобразността на обжалваното решение.

Ответникът А. А., в писмен отговор по жалбата, излага доводи за нейната основателност и моли да бъде уважена, а обжалваното решение - отменено като незаконосъобразно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на Р. С., И. Ш. и А. И., отказ за изменение на КР с вписването им по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР в регистъра, обективиран в уведомление изх.№24-4761/17.02.2021г. на началника на СГКК-Варна.

Прието е, че изменение на КР в хипотезата на ал.2,чл.53 ЗКИР е допустимо в случая, тъй като заявителите на изменението се легитимират по наследство и отмяна на отчуждаването на имота по чл.102 от ЗС като съсобственици на имот с идентификатор 10135.1026.18 и находящата се в него сграда с идентификатор 10135.1026.18.1, за които в КР са вписани като собственици други двама наследници Л. Ч. и А. А. по силата на съдебно решение от 2020г., което не отрича правата на заявителите. Изложени са подробни мотиви от фактическа страна и от правна с оглед изискванията на ал.2, чл.53 ЗКИР, която норма не обвързва отказа за вписване в КР с индиция за спор за собственост и не предоставя право на административният орган за преценка тежестта на източниците на собственост на вписаните в КР лица и заявителите на новото вписване.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

Заявеното от Р. С., И. Ш. и А. И. вписване в КР е регламентирано в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, с оглед нормата на чл.53а ЗКИР. Този вид изменение на КР е въведено от законодателя след изм. на ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./ и дава възможност за вписване на допълнителни данни за собственост за конкретен имот, без заличаване на наличните данни в КР „при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот“. Изрично е визирано, че в тези случаи в КР „се записват данните за всички лица и документи“. В случая тази хипотеза е налице, тъй като заявителите на изменението се легитимират като съсобственици на имот с идентификатор 10135.1026.18 и находящата се в него сграда с идентификатор 10135.1026.18.1, за които в КР са вписани като съсобственици други двама наследници Л. Ч. и А. А. по силата на влязло в сила на 18.05.2020г. съдебно решение по гр. д.№2598/2018г. на Варненски окръжен съд. Това решение не отрича претендираните права на заявителите, тъй като няма сила на присъдено нещо по отношение на тях. Следователно са налице изискванията на чл.53, ал.2 ЗКИР, която норма визира задължението на административният орган при дублиране на носителите на право на собственост на нанесен в КК имот, да се впишат в КР всички лица – собственици /съсобственици/ на имота по различните титули за собственост. Тази норма е съобразена освен с липсата на правомощие за административния орган да разрешава възникнали спорове за собственост и с констативният характер на КККР. С оглед на това се явява правилен и извода на административният съд, че в настоящото производство са ирелевантни доводите, сочещи на спор за собственост, вкл. и тези за възстановеното парично обезщетение от наследниците.

Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено.

Разноски не се претендират от ответниците и не следва да се присъждат.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1089 от 26.07.2021 г. по адм. д. № 616/2021 г. на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Бранимира Митушева