Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 7353 от 31.10.2019 г. по в. гр. д. № 3834/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 104841 от 27.04.2017 г. по гр. д. № 69990/2010 г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от С. В. В. срещу Столична община иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на поземлен имот с идентификатор. ... с площ от 360 кв. м. по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Въззивният съд е приел, че към 1942 г. процесният имот е бил част от нива с площ от 3, 1 дка и е представлявал актив на търговска фирма „Ст.Величков и сие“ - фабрика в [населено място]. Търговското предприятие е било национализирано по Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия /ЗНЧИМП/. По плана от 1967 г. одържавената нива попада в парцел. ... от кв.. ..., отреден за „подкрепителен пункт“. Имотът е застроен със сграда с две тела с обща застроена площ от 140 кв. м., като едната част /клубното помещение/ понастоящем не се използва, а другата /трафопостът/ функционира по предназначение. За земята е съставен АДС от 1966 г., а за сградата - АДС № 975/1995 г., въз основа на писмо на МФ от 11.11.1993 г. По твърдение на самия ищец незастроената част от имота е била реституирана по реда на ЗСПЗЗ.

От правна страна е прието, че юридическото лице, чието имущество е национализирано, не съществува, затова евентуалната реституция по ЗВСОНИ би настъпила в лицето на ищеца, като наследник на съдружника в търговското предприятие С. В. Т., както и като купувач на наследството на друг наследник на общия наследодател. В основанието по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ още при първоначалната му редакция се включват одържавените имоти по ЗНЧИМП отм., Прието е обаче, че не е налице една от предпоставките за реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ – съществуването на имота до размера, в който е бил отчужден. Съдът се е позовал на т. 2 на ТР № 1/17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, като е изложил мотив, че е достатъчно имотите да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за действието на реституцията. В случаите, когато е одържавен незастроен имот, който впоследствие е застроен, следва да се имат предвид разпоредбите на ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА), определящи отношението между постройката и земята, върху която тя е изградена. В тези случаи постройката има главно значение, а теренът – несамостоятелно, обслужващо. Той не може да се отдели от сградата като обособен самостоятелен имот, независим от сградата върху него. Затова имотът, съществувал преди застрояването, вече не е същият и възстановяване по ЗВСОНИ не настъпва. В настоящия случай към 11.11.1993 г. в имота е съществувала сграда и частта от земята, върху която е построена сградата, не подлежи на реституция.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. В. В..

Жалбоподателят счита, че по плана от 1967 г. процесният имот не е бил предназначен за обществено обслужване и комуникации, евентуално – планът не е бил реализиран към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ през м. февруари 1992 г. Счита за неправилен извода на съда, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ мероприятието по плана е било реализирано, като в част от имота е била изградена сграда с две тела. Съдът не е имал основание да се позовава на доказателства, които не се намират в кориците на делото – решения за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ. В исковата молба няма позоваване на доказателства, изходящи от ПК, затова е необоснован изводът на съда, че наличието на сграда в имота е била причина за отказ да се възстанови процесната реална част. Актът за държавна собственост, на който съдът се е позовал, е с липсващ реквизит – дата и място на съставяне.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 /стара редакция/ и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. При предявен иск с квалификация чл. 108 ЗС, вр. чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ към кой момент се преценява наличието на спорното материално право, респ. въз основа на какви доказателства съдът следва да приеме, че са налице реализирани мероприятия по регулационни отреждания и е осъществено строителство и сервитути на сгради. Може ли съдът да приеме въз основа на непредставени по делото писмени доказателства съществуването на сграда.

2. Може ли да се приеме от събраните по делото писмени доказателства, че са налице реализирани мероприятия по регулационни отреждания и че е изпълнено отреждането по отношение на процесния недвижим имот, след като, видно от заключението на вещото лице, регулационният план не е приложен при действието на ЗТСУ и няма строителни книжа за изграден в имота трафопост, както и няма нанасяне в кадастралната карта на процесната сграда до 2001 г.

3. Допустимо ли е съдът да приема и обосновава извод, че сградата в имота е съществувала към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, тъй като „мероприятието“ било реализирано, при безспорни доказателства, че липсват каквито и да е строителни книжа, от които да е видно изпълнено ли е отреждането по отношение на процесния недвижим имот съгласно сочения от съда в решението регулационен план от 1967 г. и липсата на отбелязване и нанасяне на същата в кадастралната карта.

4. Как следва да се цени от съда заключението на вещото лице, което категорично заявява, че в процесния имот мероприятие не е реализирано, че регулационният план не е приложен, че няма доказателства за строителството и реализирането на такова в процесния имот до 2001 г., както и заявеното от вещото лице, че едва през 2001 г. въпросната сграда е нанесена в кадастралната карта. Допустимо ли е съдът да игнорира заключението и направените заключения на вещото лице в разпита му;

5. Допустимо ли е съдът да приеме, че сградата е съществувала към 11.11.1993 г., без по делото да има каквито и да е доказателства и данни, предвид липсата на строителни книжа и представен акт за собственост едва от 2001 г.;

6. Допустимо ли е съдът да приеме, че мероприятието е било реализирано към 25.02.1992 г., след като приема, че сградата е съществувала според него към 11.11.1993 г., т. е. 1 година и 9 месеца след влизане в сила на ЗВСОНИ;

7. Когато към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ в одържавен недвижим имот няма изградени сгради, а такива евентуално са изградени след влизане в сила на закона, то подлежи ли на реституция имотът, респ. това представлява ли реализирано мероприятие по смисъла на ЗВСОНИ и построените през м. ноември 1993 г. сгради съставляват ли пречка за възстановяване на собствеността, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

8. Може ли да се приеме, че мероприятието е реализирано, след като, видно от приетата от съда СТЕ, по отношение на въпросната сграда не само липсват строителни книжа, но също така тя е отредена и попада в друг имот с различен планоснимачен номер /689/ от планоснимачния номер на процесния недвижим имот /687/;

9. Представлява ли нарушение на процесуалните правила това, че съдът мотивира акта си въз основа на доказателства, които не се намират в кориците на делото, а също така не обсъжда или избирателно обсъжда наличните такива по делото. Може ли да се приеме, че е налице липса на мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК. Дължи ли въззивният съд самостоятелна преценка на събраните доказателства в първата инстанция, както и на допуснатите от същата инстанция доказателства за необходимостта да обоснове съдебния акт относно фактите, които приема за безспорни.

По този въпрос обжалваното въззивно решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС: решение № 101 от 03.06.2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I-во т. о.; решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на ВКС, III-то г. о.

10. Когато по делото е представен и оспорен официален писмен документ /АДС/ поради липса на съществен реквизит, а именно – липса на посочена в него дата и място на съставяне на акта, както и констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, в който констативен акт липсва посочена дата, следва ли съдът да се съобрази с тяхната доказателствена сила относно отбелязванията в тях и длъжен ли е да приеме, че фактите, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за установени.

По този въпрос било налице противоречие с решение № 71/28.04.2015 г. по гр. д. № 6943/2014 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 44/03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС I-во т. о.; решение № 987/06.01.2010 г. по гр. д. № 3373/2008 г. на I-во г. о. ; решение № 19/22.01.2009 г. по гр. д. № 5305/2007 г. на ВКС, I-во г. о.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, се свързва с това, че съдът постановил необосновано решение. От една страна приел, че няма данни кога са били изградени трафопостът и клубното помещение, а в същото време въз основа на липсващи доказателства приел, че те са съществували към 11.11.1993 г.

О. С община оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането до разглеждане по същество от ВКС.Вният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол, независимо от цената на иска – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На първо място следва да се внесе едно уточнение. Макар в мотивите на въззивното решение съдът да се позовава на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, всъщност се има предвид чл. 2, ал. 1, тъй като отнетите по ЗНЧИМП имоти се възстановяват именно на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Уточнението е съществено, тъй като само за имотите по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ /отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. / има изискване те да не са застроени със законни сгради, за да настъпи реституционният ефект – в този смисъл мотивите на т. 1 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. Имотите, попадащи в приложното поле на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, включително и процесният, не подлежат на реституция в застроената им част, като за тях се отнася тълкуването, дадено в ТР № 1/17.05.1995 г. по гр. д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, на което се е позовал и въззивният съд. Според това тълкуване самото строителство в одържавения имот, независимо от това дали е законно или не, е пречка за реституция. В същия смисъл и решение № 160 от 18.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4389/2014 г., I г. о., в което изрично се сочи, че изискването за законно строителство в одържавения имот като пречка за реституция се отнася само за хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. В този смисъл са и решения № 510 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2009 г., II г. о., решение № 72 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 425/2011 г., I г. о., решение № 411 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., I г. о. Затова въпроси № 2, № 3, № 5 и № 8, които акцентират върху липсата на строителни книжа за процесната сграда, не са обуславящи изхода на делото по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване.

На следващо място – осъществяването на предвиденото по плана мероприятие е пречка за реституция по други закони – чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Тази пречка за реституция не съществува в приложимия ЗВСОНИ. От значение при чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ е само дали одържавеният незастроен имот е бил застроен към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и е без значение дали е било проведено предвиденото по плана мероприятие за този имот. Затова неотносими към спора по настоящото дело и същевременно – лишени от общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, са въпроси № 1, 2, 3, 4, 6, 7 и 8, които поставят питането за реализирано по плана мероприятие за процесния имот.

На трето място – реституцията по ЗВСОНИ не зависи от това дали построената в одържавения имот сграда е била нанесена в кадастралния план или не. Затова въпроси № 2, 4 и 10 в изложението към касационната жалба, които почиват на обстоятелството, че едва през 2001 г. е съставен протокол за непълноти и грешки, въз основа на който в действащия план е била нанесена процесната сграда от 140 кв. м., са без значение по настоящото дело и съответно – по тях не може да се допусне касационно обжалване.

Обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е въпрос № 6, в частта, с която се пита дали след като е одържавен незастроен имот и след като в него е имало сграда към 11.11.1993 г., съдът може да заключи, че тя е пречка за реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, след като законът влиза в сила по-рано, на 25.02.1992 г., и няма данни по делото дали сградата е съществувала към този по-ранен момент. Същото питане се съдържа и във въпроси № 2, 3, 5 и 7, въпреки че в тях има и друг акцент, неотносим към настоящия спор.

По този въпрос не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма колебание в практиката на ВКС, че за да настъпи реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ, към момента на влизане в сила на закона имотът следва да съществува реално до размерите, в които е одържавен – т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 17.V.1995 г., ОСГК; решение № 218 от 6.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2010 г., II г. о., решение № 426 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 675/2010 г., решение № 345 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1551/2010 г., II г. о., решение № 1354 от 17.06.2009 г. на ВКС гр. д. № 5788/2007 г., II г. о. Няма също така колебание, че в тежест на ищеца по предявен иск за собственост е да установи фактите, от които произтича твърдяното право - решение № 370 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2008 г., II г. о.; решение № 6 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4769/2007 г., IV г. о., решение № 1120 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4655/2007 г., II г. о. Когато ищецът твърди, че е собственик на основание чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ на отчужден незастроен имот, именно той следва да установи наличието на предпоставките на реституционния закон. Една от тези предпоставки е изискването към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът да съществува реално в размерите, в които е отчужден – т. е. да не е бил застроен. След като по делото е имало данни, че в процесния имот съществува сграда към 11.11.1993 г. /видно от АДС № 975 на ТОА Б. сградата е актувана въз основа на писмо на МФ № 26-00-0040/11.11.1993 г., следователно е съществувала към този момент/, ищецът е следвало да докаже, че тя е строена след 25.02.1992 г., когато вече е настъпил реституционният ефект на закона, защото към този момент имотът му е бил незастроен. С други думи ищецът не може да черпи права от липсата на доказателства за точния момент на изграждане на сградата, тъй като именно той е следвало да установи, че тя не е съществувала към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и че към този момент имотът е представлявал празно дворно място. Въззивният съд е положил необходимите усилия да установи фактите по този въпрос, като служебно е допуснал експертиза със задача вещото лице да установи дали в процесния имот има извършено строителство и сервитути на сгради и към кой момент. След като вещото лице не е могло да установи момента на строителството на сградата, съдът не е имал основание да уважи предявения иск за собственост, защото с това би нарушил практиката на ВКС във връзка с доказателстевната тежест.

Не съществува противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по деветия въпрос, тъй като въззивният съд не е нарушил посочената от жалбоподателя практика на ВКС, свързана с мотивирането на съдебното решение. Въпросът е пряко относим към онази част от мотивите на въззивния съд, в които се препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. Първоинстанционният съд се е позовал на уточнението на исковата молба, според което процесната застроена част от одържавения имот не е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ поради наличие на незаконна сграда. От една страна се касае за второстепенен, а не решаващ мотив на първоинстанционния съд, а оттук – и на въззивния по реда на чл. 272 ГПК. От друга страна съдът не е мотивирал акта си „въз основа на доказателства, които не се намират по делото“, а мотивите се основават на признание, направено в уточнение на искова молба.

По десетия въпрос също няма противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. В първата си част въпросът не кореспондира с данните по делото, тъй като представеното копие на АДС № 975 съдържа място на съставяне на акта /Б./ и годината на съставяне – 1995 г. Липсата на отбелязване на точната дата на съставяне на акта не може да постави под съмнение материалната му доказателствена сила, при наличието на всички останали реквизити, а и в посочените от жалбоподателя решения на ВКС не се приема противното, за да е налице противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във втората си част въпросът е свързан с констативния акт от 2000 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, от който акт обаче не следват и съдът не прави никакви правни изводи по делото. Обстоятелството, че сградата в процесния имот е нанесена в кадастралния план от 1967 г. едва през 2001 г., въз основа на посочения констативен акт за непълноти и грешки, не е довело до решаващи изводи на въззивния съд. Затова като цяло въпросът не е обуславящ по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Изводът на съда, че няма данни кога е строена сградата в процесния имот не противоречи на другия извод, че тя е съществувала към 11.11.1993 г.

В обобщение – не са налице основания по чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпреки че ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото, липсват доказателства такива разноски да са били направени, поради което ВКС не следва да присъжда разноски.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7353 от 31.10.2019 г. по в. гр. д. № 3834/2018 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: