Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
София, 14.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Б. Ч
Членове: 1. Б. Т
2. П. К
при секретаря Н. Т и с участието на прокурора Г. С разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 387 за 2020 г.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия К. Ф. Я. и частните обвинители Р. Ш. Ф., И. М. Ф. и К. И. Ф., против въззивно решение № 13 от 03.02.2020 г. по в. н.о. х.д. № 600/ 2019 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, наказателно отделение, І състав.
В жалбата на подсъдимия К. Ф. Я., чрез неговия защитник адвокат А. М., се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК – за нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието и за явна несправедливост на наказанието. Касаторът твърди, че неправилно е приложен материалният закон за квалифициращото обстоятелство бягство от местопроизшествието. Възразява и че неправилно са отчетени две отегчаващи обстоятелства (криминалната проявеност на реабилитирания подсъдим и износените задни гуми на автомобила, които не са в пряка връзка с настъпилото ПТП), както и че е изпусната преценката на продължителното (повече от три години) наказателно производство. Наказанието е счетено за несправедливо, защото неправилно е отмерено при балансиращи обстоятелства, след като е налице превес на смекчаващите обстоятелства. Иска да бъде оправдан за квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3 от НК „избягал от местопроизшествието”, а размерът на наказанието лишаване от свобода да бъде намален, като се приложи и института на условното осъждане.
В касационната жалбата на частните...