ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531

София, 14.07. 2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.С гр. дело № 601 по описа за 2020г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н.Т. като процесуален представител на В. С. Н. от [населено място] поле, област Пловдив, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 08.ХІ.2019г. по в. гр. д. № 1614/2019г.

Ответникът по жалбата Б. Ф. Р. от [населено място] поле не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на РС Пловдив от 04.VІ.2019г. по гр. д. № 16321/2015г., с което В. Ст.Н. е осъден да заплати на Б.Ф.Р. на основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД 14662лв., дължими по договор за заем от 20.ХІІ.2012г., ведно със законната лихва, считано от 04.ХІІ.2015г., както и 3656.56лв. мораторна лихва.

Въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че между страните на 20.ХІІ.2012г. е сключено споразумение, по силата на което Р. предал на Н. 17250лв., които последният следвало да върне до 20.VІ.2013г., както и че на датата на сключването на договора Н. ще прехвърли на ищеца собствеността върху недвижим имот – къща с двор, съответно индивидуализирани, като в случай, че сумата не бъде върната, имотът ще бъде задържан от Р.. На...