Производството е по чл. 248 от ГПК.

Молителят „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД чрез адвокат Н. Б. иска да бъде допълнено определението, постановено на 15.05.2020 г. в частта за разноските като се присъдят направените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за подадения отговор на касационна жалба.

Ответникът по това искане и касационен жалбоподател, П. М. П. чрез адв. Г. П. оспорва искането. Счита, че следва да се представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК и като не бъде представен определението по делото не може да се изменя.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата, която се разглежда е подадена на 26.05.2020 г., определението, чието допълване се иска е постановено на 15.05.2020 г. Определението е необжалваемо и следователно срокът съгласно правилото на чл. 248, ал. 1 от ГПК е едномесечен. В случая този срок е спазен.

Възражението на ответника по молбата, че молбата е недопустима поради липса на представен списък по чл. 80 от ГПК е неоснователно. В случая не става въпрос за изменение на определението на съда, с което да са присъдени разноски не в следващия се размер. В процесното определение изобщо липсва произнасяне по направените по делото разноски. Поради това ще следва да се приеме, че става въпрос за допълване на определението. Съгласно разясненията в т. 8 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС порокът на съдебното решение, изразяващ се в непроизнасяне по всички искания на страните, включително и по присъждане на разноски, подлежи на отстраняване по реда на чл. 248 от ГПК. В това тълкувателно решение е прието, че следва да се направи разграничение между изменение на определението в частта за разноските и допълване на определението в частта за разноски. В първия случай, при изменение на решението, респ. определението, страната не е доволна от определения размер разноски съобразно искането й и представения списък по чл. 80 от ГПК. Във втория случай, изобщо липсва произнасяне на съда по искането за разноски. Поради това задължителната практика в посоченото съдебно решнеие приема, че когато решението или определението на съда страда от порок – неточно определяне размера на разноските, но е постановено присъждането им, се касае за изменение на определението. В този случай, страната, твърдяща този порок дължи представяне на списък с разноски по чл. 80 от ГПК с цел отстраняване от съда на посочения порок. Когато страната твърди непълнота на съдебното решение или определение поради липса на произнасяне на съда, страната може и да не представя списък. Тогава съдът определя размера на следващите се разноски съобразно представените доказателства за тяхното извършване.

С оглед квалификация на искането в разглеждания случай, настоящият съдебен състав намира, че се касае за непълно определение – липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски. Този порок може да се отстрани чрез произнасяне по това искане чрез допълване на определението. Доколкото се касае за допълване на определението, то представянето на списък по чл. 80 от ГПК, не представлява условие за разглеждането на искането, съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение. Ето защо съдът следва да се произнесе като допълни постановеното по делото определение.

Представен е договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство на ответника по касационната жалба „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД от адвокат Б.. Видно е, че е подаден отговор с приложен договор за правна защита и съдействие между адвоката и дружеството-ответник от 30.9.2019 г. Съгласно посоченото в договора платени са в брой 978 лв възнаграждение за адвокат Б.. С оглед изхода на спора, недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, на страната следва да се присъдят направените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 978 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, определение № 316 от 15.05.2020 г. по т. д. 2456/19 г., ВКС, 2 ТО както следва:

ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, [населено място], бул. „Витоша“ № 89 Б, ЕИК[ЕИК] сумата от 978 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените пред ВКС разноски.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: