Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е

по касационна жалба на ЕТ"Х"ЕООД през м. 10.2004 г., "Е"ЕООД през м. 07.2005 г., "ЖИТ"ЕООД през м. 12.2004 г., "К. Ф."АД през м. 09.2004 г. По отношение фактурата на "С. Д. Т."ЕООД не е опровергана констатацията на ревизията, че същата не е издавана от това дружество и не е отразена в счетоводството му. Насрещната проверка на "К. Ф."АД установява, че фактурата, по която е ползван данъчен кредит от ДЗЛ, не е включена в ДП и СД за съответния данъчен период, който е м. 09.2004 г. Тези данни не са опровергани в хода на оспорването. По отношение на останалите двама доставчика "Е"ЕООД и "ЖИТ"ЕООД при извършената насрещна проверка не е открит представляващ дружеството и в определения срок не са представени изисканите документи, във връзка с доставките. Костатациите не ревизията не са опровергани, но по отношение на ревизирания период м. 07.2005 г. има издаден ДАПВ, поради което РА в частта за отказан данъчен кредит по фактурите, издадени през този данъчен период от доставчика "Е"ЕООД, е обявен за нищожен. Приетата по делото ССчЕ потвърждава констатациите на ревизиращите органи, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчните им адреси.

Във връзка с допълнително начисления ДДС на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС отм. , поради оспорване на сделки за международен транспорт, съдът при новото разглеждане на делото е съобразил указанията на ВАС в отменителното решение и е изложил мотиви относно приетите от него за установени факти, въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, включително и тези, приети в хода на съдебното производство, както и основанията за приложимост на разпоредбите на чл. 14, ал. 3 ЗДДС отм. и чл. 13, ал. 1 ППЗДДС отм. . Съдът, анализирайки представените допълнително пред ВАС...