Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на ръководителя на консулското представителство на Р. Б. в Исламабад срещу решение № 5796 от 31.10.2012 г. по адм. д. № 2828/2012 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен негов отказ за издаване на виза вид „D” по подадено искане от 16.11.2011 г. на М. М. М. Миан, гражданин на Пакистан, и преписката е върната на административния орган за мотивирано произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Подробни съображения се излагат в жалбата.

Ответникът по касационната жалба – М. М. М. Миан, гражданин на Пакистан, чрез своя процесуален представител, представя писмено становище за неоснователност жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение № 5796 от 31.10.2012 г. по адм. д. № 2828/2012 г. на АССГ е отменен отказ на ръководителя на консулското представителство на Р. Б. в Исламабад за издаване на виза вид „D” на М. М. М. Миан, гражданин на Пакистан, като преписката е върната на административния орган за мотивирано произнасяне по подадено искане на чужденеца от 16.11.2011 г. с указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е приел, че правното основание за отказа е разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ), а данни, относими към преценката на коя от двете предвидени хипотези в тази норма, не се съдържат. Решаващия съд е приел, че отказът не е мотивиран, тъй като административният орган не е изложил фактически основания, което е...