Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВС). Образувано е по жалба на М. С. С. от гр. Б., против: а/ Заповед на министъра на отбраната на Р. Б. (МЗ) № КВ-1084/11.12.2009 г. б/ Заповед № 251/23.12.2009 г. на командир поделение 36860-Бургас. З. се обжалват в частите им относно датата на отчисляване на Светославов от списъчния състав на поделението, разпореждането за удържане на сумата 1427, 77 лв. на основание чл. 260, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗОВС и разпореждането за възстановяване на сумата 25382, 00 лв. – разходи за издръжка, обучение и квалификация, на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВС. Иска се от ВАС отмяна на незаконосъобразните заповеди в обжалваните техни части.

Ответната страна – министърът на отбраната на Р. Б. (министърът/а), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли отхвърлянето `и.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е бил кадрови военнослужащ с военно звание „лейтенант”. Изпълнявал е длъжността „командир на радиоприемен център” в радиорота на поделение 36860 – Бургас.

Светославов е подал Рапорт рег. № 8365/18.09.2009 г. до командира на под. 32890 – Бургас, с който е изразил желанието си да бъде прекратено правоотношението му по изпълнение на военна служба на основание чл. 163 от ЗОВС. С положителните мнения на командирите на поделения 36860 и 32890 – Бургас, изразени върху рапорта в деня на подаването му, той е бил изпратен на министъра на отбраната с Писмо рег. № 8420/24.09.2009 г. на командирът на под. 32890 – Бургас. В Министерство на отбраната (МО) е пристигнал и е заведен с рег. № 30-13-298/26.09.2009 г. (вж. л. 36 от делото).

От съдържанието на приложеното по делото Писмо рег. № 21-25-379/09.11.2009 г. на директора на Дирекция „Управление на човешките ресурси” (Д „УЧР”), приложено на л. 22, до Светославов е видно, че последният е осъществил среща със заместник-министъра на отбраната. Според автора на писмото, срокът на предизвестието на жалбоподателя изтича на 18.12.2009 г.

На 11.12.2009 г. е издадена обжалваната МЗ № КВ-1084. С нея е прекратено правоотношението за изпълнение на военна служба на жалбоподателя, освободен е той от длъжност и военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв, считано от 29.12.2009 г. Определен е срок за сдаване на длъжността, разпоредено е изплащане на Светославов на полагащото му се парично обезщетение и е разпоредено, на основание чл. 260 от ЗОВС да му се удържи сумата на направените разходи за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на неизпълнението на срока на военна служба. Конкретен размер на това задължение на Светославов не е определян.

На основание на чл. 83, ал. 7 от Правилника за прилагане на ЗОВС (ППЗОВС) и обжалваната МЗ, командирът на под. 36860 – Бургас е издал своя Заповед № 251/23.12.2009 г. Със заповедта е разпоредено: а/ отчисляване на Светославов от списъчния състав на поделението; б/ изплащането на дължими обезщетения на основание чл. 227, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от ЗОВС и изплащане на възнаграждение за положен извънреден труд и в/ удържа се сумата от обезщетението по чл. 227, ал. 1 от ЗОВС на основание чл. 260, ал. 4 от ЗОВС и се връчва покана за доброволно възстановяване от жалбоподателя на сумата 25382, 00 лв. на основание чл. 260, ал. 1 от ЗОВС.

При така установеното от фактическа страна ВАС счита, че жалбата е неоснователна по следните причини:

На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, оспорването на МЗ № КВ-1084/11.12.2009 г. е подсъдно на ВАС. Заповедта е издадена на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл 163 от ЗОВС. Първите два текста предоставят компетентност на министъра да издава актове с подобно съдържание. Член 163 от ЗОВС урежда случаите на прекратяване на договорите за военна служба и освобождаването от военна служба на военнослужащия с негово писмено предизвестие до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица. Съгласно втората алинея, срокът на предизвестието е три месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието. Тълкувана тя във връзка с ал. 1 е очевидно, че под „получаването на предизвестието” се има предвид получаването му от министъра или упълномощените от него лица. В най-добрия за жалбоподателя случай, рапортът му е получен от министъра на 26.09.2009 г., когато е входиран в МО. Следователно тримесечният срок на предизвестието започва да тече на 27.09.2009 г. и е изтекъл на 28.12.2009 г., тъй като 27.12.2009 г. е неработен ден – неделя. Съгласно чл. 60, ал. 6 във вр. с ал. 3 от ГПК, когато срокът се брои на месеци, той изтича на съответното число на последния месец, а ако този ден е неприсъствен – в първия следващ присъствен ден. За случая това е 28.12.2009 г., който ден се явява последният от 3-месечното предизвестие на Светославов. Следователно освобождаването на жалбоподателя от военна служба е станало съобразно посоченото правило, считано от 29.12.2009 година.

Доводът, че съгласно Писмо рег. № 21-25-379/09.11.2009 г. на директора на Д „УЧР” до Светославов, срокът на предизвестието изтича на 18.12.2009 г. е необоснован и неоснователен. От представените по делото доказателства - Писмо рег. № 8420/24.09.2009 г. на командирът на под. 32890 – Бургас е видно, че рапортът е изпратен в МО на 24.09.2009 г. Пристигнал е и е заведен с рег. № 30-13-298 на 26.09.2009 г. Доказателства за пристигането му на 18.09.2009 г. по делото не са представени. Изразеното в писмото на директора на Д „УЧР” мнение е лично такова, неангажиращо министъра.

Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на обжалваната МЗ в частта `и, съдържаща разпоредби за удържането на конкретни суми от страна на жалбоподателя. Министърът е преповторил текста на чл. 260, ал. 1 и 4 от ЗОВС. В тази заповед няма конкретизиране на дължимите суми, а разпореждане по принцип и съгласно нормите на закона. Споровете във връзка с размера на конкретните суми са извън предмета на делото.

На основание чл. 132, ал. 1 от АПК, оспорването на Заповед № 251/29.12.2009 г. на командира на поделение 36860, Бургас, не е подсъдно на ВАС. Компетентен да се произнесе по законосъобразността на този акт е Административен съд Бургас, поради което производството по делото пред ВАС следва да се прекрати в тази му част и жалбата (в тази `и част), се изпрати на същия съд за разглеждане и произнасяне. При разглеждането `и, съдът следва да се произнесе и по искането за направените разноски по жалбата в тази `и част.

Изложените в жалбата и писмените бележки на Светославов обстоятелства във връзка с подаваните негови рапорти за освобождаване по взаимно съгласие от кадрова военна служба, наложените му дисциплинарни наказания, намеренията му да излезе извън границите на България и искания по този повод неплатен отпуск са ирелевантни за законосъобразността на обжалваната МЗ, поради което ВАС не счита за необходимо да ги разгледа.

Предвид изложеното, следва да бъде отхвърлено като неоснователно оспорването на МЗ № КВ-1084/11.12.2009 г. и искането за присъждане на разноски по делото. Жалбата, в частта `и за проверка законосъобразността на Заповед № 251/23.12.2009 г. на командир поделение 36860-Бургас следва да се разгледа от Административен съд, Бургас, поради което делото в тази му част следва да се изпрати на този съд, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 135, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М. С. С. от гр. Б., против Заповед на министъра на отбраната на Р. Б. № КВ-1084/11.12.2009 г.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Светославов против Заповед № 251/23.12.2009 г. на командир поделение 36860-Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част и ИЗПРАЩА жалбата на Светославов против Заповед № 251/23.12.2009 г. на командир поделение 36860-Бургас, на Административен съд Бургас, по компетентност.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Светославов за присъждане на разноските по делото в частта им, относно обжалването на Заповед на министъра на отбраната на Р. Б. № КВ-1084/11.12.2009 г.

Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните в частта относно обжалваната министерска заповед и в 7-дневен срок в частта, с която жалбата против заповедта на командира на поделение 36860, Бургас се изпраща по компетентност на Административен съд Бургас. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. А.И.