Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. М. срещу решение № 2064 от 02.05.2011 г. по адм. дело № 1557/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № з-1335/04.02.2011 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, както и тази на оспорената заповед. Развити са доводи, че не е конкретизирано в какво точно се изразява първото прието за извършено нарушение на служебни задължения и за липса на вина по отношение на второто нарушение, което изключва основанието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Касационната жалбоподателка е наказана в качеството си на старши разследващ полицай в "Разследване на криминални престъпления, сектор "Досъдебно производство" при 01 РУ "Полиция" - СДВР, временно назначена на длъжност главен разследващ полицай и началник сектор. Прието е, че е налице небрежно изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, обоснова

ващо налагането на посоченото по-горе дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Вменените й във вина нарушения са две: неизпълнение на цитираната заповед на началника на РУП относно предприемане на организационни мерки за подреждане и оформяне на материалите по делата и неизпълнение на дадени с постановление указания от прокурор по конкретна преписка на друг разследващ полицай.

Касационният съд споделя изводите на АССГ, че заповедта е издадена от компетентния орган и в изискуемата се форма, като дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на ЗМВР и ППЗМВР. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила относно изслушването или приемането на писмени обяснения от страна на дисциплинарнонаказващия орган съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, което е извършено след запознаване на служителя с резултатите от проверката, а заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Споделя се обаче заключението на решаващия съд, че не са представени достатъчно доказателства относно конкретното действие или бездействие на служителката, което да представлява неизпълнение на заповедта на началника. Изброени са задълженията по длъжностна характеристика на главния дознател, описано е движението на въпросната преписка, но дисциплинарнонаказващият орган не е посочил изрично кое е нарушението, начинът по който то е извършено и съответната правна норма, която е нарушена. Предвид императивната разпоредба на чл. 246, ал. 1 от ЗМВР това води до извод за липса на съставомерно дисциплинарно нарушение по този пункт от заповедта.

Що се касае до второто нарушение - неизпълнение на указанието на наблюдаващия прокурор за смяна на дознателя по преписката поради проявено бездействие при разследването, няма данни копие от въпросното постановление да е връчено на главния дознател в това му качество. При неопровергани твърдения на Митева, че това указание обективно не е могло да бъде прочетено от входящата поща заради прикачения телбод, неизпълнението му не може да й бъде

вменено във вина по презумпция. В тази връзка органът не е отчел действителната натовареност на служителката и възможността й да следи всяко едно досъдебно производство в сектора и съответно да упражнява контрол при изпълнение указанията на прокуратурата. Спецификата на работата й се изяснява на съда чрез съдържанието на особеното мнение, с което един от членовете на комисията е подписал справката от проверката.

При това положение, като е приел, че това нарушение е доказано и обективира небрежно изпълнение на служебните задължения, за което нарушение

самостоятелно се следва наложеното дисциплинарно наказание, АССГ е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт. Налице са основания за отмяна на обжалваното решение, като вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта като издадена в нарушение на изискванията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Разноски не са претендирани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 2064 от 02.05.2011 г. по адм. дело № 1557/2011 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

заповед № з-1335/04.02.2011 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца на Г. Д. М.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М.

Д.Д.