Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Б., подадена чрез пълномощника му – адв. Димчева, против решение № 699 от 10.05.2012 г., постановено по адм. дело № 33/2012 г. по описа на Административен съд – гр. Б.д.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост на решението, алтернативно – за неговата неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът недопустимо се е произнесъл по същество по нередовна жалба, подадена от лица, които нямат правен интерес от оспорването. Сочи, че с административния акт не са въведени ограничения, които да засягат права и законни интереси на оспорващите. Позовава се на липса на доказателства оспорващите да са собственици на моторни превозни средства (МПС) или да притежават свидетелства за управление на такива, да имат постоянен или настоящ адрес в териториалния обхват на действие на забраните или да им е отказван достъп, паркиране или домуване на МПС в процесния район. Твърди, че издадената от него заповед е мотивирана с оглед на посочената в нея необходимост от обезпечаване на обществения ред и контрол на движение и паркиране на автомобили на територията на гр. Б. и на цитираните конкретни нормативни разпоредби. Моли за отмяна на решението и за решаване на спора по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – А. И. К., А. В. Р., И. Б. Р., Е. Г. Я., Л. М. З., Н. Б. С., К. М. Ю., Д. Г. К., И. Г. Я. и Л. Д. Б., всички от гр. Б., не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва мнение, че обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд,...