Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Л. С. Т. против Решение № 14-ОС/ 4.05.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което е прекратена процедурата по оценка за съвместимост на инвестиционно предложение за "Пристройка и надстойка на съществуваща почивна станция" в поземлен имот № 62685л88л1 от землището на Рилски манастир, община Р., област К.. Наведени са доводи за нищожност-министърът не е компетентен, предвид чл. 8, ал. 1 от

НАРЕДБА за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Проектът не е за обект, попадащ в защитена територия по ЗЗТ, тъй като не е земеделска земя, а урбанизирана територия и следователно не е част от защитена територия. Но поради възможността да окаже въздействие върху защитена зона, подлежи на оценка за съвместимост, за което компетентността е на директора на РИОСВ. нарушен е материалния закон. Почивната база попада сред обектите на инфраструктурата в ППРМ и не е включена сред обектите за премахване, затова не представлява "непредвидено" с плана строителство. Дори да се приеме, че теренът към сградата попада в природния парк, режимите по т. 2.3 от част зониране, режими и норми, не се отнасят за заварени инфраструктурни обекти. Нарушени са чл. 35 и чл. 36 от АПК, защото административният орган не е събрал необходимите доказателства за изясняване на релевантните факти.

Ответната страна министърът на околната среда и водите, оспорва жалбата.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неосноваетлна.

С решение № 14 -ОС/ 4.05.2011 г. министърът на околната среда и водите на основание чл. 10, ал. 1, и ал. 2, т. 2 и чл. 13 във...