Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния му представител А. В., против решение № 676 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 435/2016 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена негова заповед № 587 от 27.04.2016 г., с която С. С. А. от [населено място] е отписан от публичния регистър на лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № [номер] от 23.02.2012 г.

В касационната жалба са развити довиди за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ). Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди обжалваната заповед.

Ответникът - С. С. А., в писмен отговор и лично в съдебно заседание на 30.04.2018 г., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като съдът е извършил недопустим косвен контрол за законосъобразност на влязло в сила наказателно постановление.

Върховния административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по...