Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ против решение № 569/22.12.2016 г. по адм. д. № 681/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. Оспорва се решението като неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът е изложил противоречиви мотиви, поради което се отправя искане да бъде отменено решението, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез адв. И. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Заинтересованата страна - Столична община, район "Подуяне" не е изразила становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Твърди, че в Приложението към издаденото Разрешително за водовземане са посочени задължения за дружеството. По делото не е спорно, че тези задължения не са изпълнени и нарушаване на условията на разрешителното е основание за отнемането му. Твърди, че при продължилото във времето нарушаване на условията по разрешителното, административният орган законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Счита, че решението трябва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение по същество, с което жалбата срещу решение №РО-50/14.07.2016 г. на директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“ да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба от [фирма] против Решение №РО-50/14.07.2016 г. за отнемане на разрешително за водовземане № [номер]/30.11.2011 г. от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, постановено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”.
С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът не е изяснил фактическата обстановка, предвид възражението на жалбоподателя, че не е реализирал инвестиционнато си намерение за изграждане и експлоатация на автомивка, което възпрепятства изпълнението на тези условия по разрешителното. Съдът е констатирал, че разрешителното за водовземане е издадено за водоснабдяване на съществуващ търговски комплекс и автомивка, което е в противоречие с твърденията на жалбоподателя, че автомивката не е изградена и съответно не е въведена в експлоатация. Съдът е намерил, че при неяснота по делото има ли или не изграден и функциониращ обект на водоснабдяване [наименование], стопанисван от [фирма] в УПИ [номер], кв. №[номер], местност [наименование] [район], гр. [населено място] не може да се прецени правилно ли е приложен материалния закон. Разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т .3 от ЗВ изисква неизпълнение на конкретни условия. В случая като такива от ответника са посочени: не е монтиране водомери, не е заплащане дължимата такса за водовземане, не е извършване мониторинг и не е предоставяне информация за резултатите от последния. Всички тези условия, според съда, могат да бъдат изпълнени само ако реално се ползват разрешените водни обеми. При липса на каквото и да било водоползване, няма как да се предприемат действия по измерване на ползваните водни количества чрез водомери и съответно заплащане на такса за тях, не могат да бъдат предприети и действия по техния мониторинг. Въз основа на така приетото съдът е формирал извод, че разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ в конкретния случай е приложима само при реално осъществено водовземене от титуляра на разрешително, който не е приложил за съответните водни обеми условията за измерване чрез водомери, заплащане на такса, извършване на мониторинг и предоставяне на резултатите от него на ответника.
В допълнение съдът е посочил, че неизползването на правата по разрешителното е в противоречие с целите на закона и обществения интерес. За периода на действие на всяко разрешителното за водовземане се блокира ресурс за ефективно използване от съответния водния обект и когато този ресурс остава неоползотворен по причина, че целта на водовземането не е постигната се нарушава обществения интерес и целта на закона. Посоченото не следва да се допуска от титулярите на разрешителни за водовземане, а органите по чл. 52, ал. 1 от ЗВ могат да санкционират такава неизползване на правата по разрешителното по друга разпоредба на чл. 79а от ЗВ. Решението е неправилно.
Установено е по делото, че [фирма] е титуляр на издадено Разрешително за водовземане № [номер]/30.11.2011 г., издадено с цел водовземане за промишлено водоснабдяване, за други цели за воден обект – неогенски водоносен хоризонт, водно тяло - BG[номер] – Порови води в Неогена – Софийска котловина.
С Решение № РО-50/14.07.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” е отнето издаденото Разрешително за водовземане № [номер]/30.11.2011 г., на основание чл. 79а, ал. 1, т. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), поради това че след влизането му в сила не е заплащал такса за водоползване при алтернативно подусловие – при наличие на водомерно устройство съгласно показанията му или за разрешените водни количества, в случаите когато не е монтирано такова, не е извършвал ежемесечен отчет за добитите водни количества, не е измервал дъначното водно ниво в кладенеца, не е извършвал ежегодно химически анализ на добиваната подземна вода, не е постъпвала никаква информация за това дали е воден дневник и провеждан собствен мониторинг, не е изпращал в БДДР Плевен информация за извършваните отчети, не е изпращал в БДДР Плевен копие от протоколите за извършени анализи в определените за това срокове в разрешителното. Не е правил измервания, информация за дължимата такса съгласно чл. 194б от ЗВ и за заплащането й, както и доклад за изпълнение на условията на разрешителното за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Описано е в оспореното решение, че съгласно „Условия за предоставяне на информация за собствен мониторинг” е следвало титулярът на разрешителното да изпраща в БДДР данните от изпълнения ежемесечен мониторинг на черпените и ползвани водни обеми и измерените водни нива. Посочено е в решението, че неизпращането на данните от ежемесечния мониторинг, протоколите от анализ на водните проби, информация за дължимата такса, както и доклада за изпълнението на условията на разрешителното за периода 2012 – 2015 г. представлява нарушение на условията на разрешителното, поради което е налице системно неизпълнение на определените условия за предоставяне на информация за собствен мониторинг от разрешителното от страна на титуляра. Направен е извод, че са налице условията на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) за отнемане на издаденото разрешително.
Против постановеното решение дружеството е подало възражение по административен ред до Министъра на околната среда и водите с вх. № Ж ИАА-13/15.08.2016 г.
Видно от Приложението към Разрешително за водовземане № [номер]/30.11.2011 г. началният срок на действие на разрешителното е 30.11.2011 г., а началният срок за упражняване правото на водовземане започва от монтирането и пломбирането на водомери за измерване на ползваните за разрешените цели водни обеми.
Необосновани са изводите на съда, че при липса на каквото и да е водоползване, няма как да се предприемат действия по измерване на ползваните водни количества чрез водомери и съответно заплащане такса за тях и не могат да бъдат предприети действия по техния мониториг. Възникналите обективни или субективни пречки за изпълнение на задълженията по разрешителното в по-късен момент, не преодоляват факта на неизпълнение на условията в разрешителното. Дружеството не е изпълнило задълженията си, вменени му в посоченото Приложение. И то не само задълженията, послужили като основание за отнемане на разрешителното, но и всички останали задължения, произтичащи от Приложението. Възражението, че неизползването на водните ресурси поради нереализиране на инвестиционни намерения не води до други правни изводи, поради изричното изискване, уредено в Разрешителното, уведомяването да се извърши писмено.
В разрешителното за водовземане са посочени задължения за дружеството. По делото не е спорно, че тези задължения не са изпълнени. Нарушаване на условията на разрешителното е основание за отнемането му. При продължилото във времето нарушаване на условията по разрешителното, административният орган законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 79а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Разпоредбата изисква поне едно нарушение, за да бъде прекратено действието на разрешителното, а видно от доказателствата по делото нарушенията са много по брой /неизпращане на данни от ежемесечен мониторинг, протоколи от анализ на водни проби, информация за дължима такса, както и доклад за изпълнение на условията на разрешителното в период 2012 г.-2015 г./ и от различен вид. Самият касационен жалбоподател не ги оспорва по същество и не представя доказателства, които ги оборват. Прилагането на правомощията на органа по описания по-горе ред означава прилагане на принципите по чл. 6, чл. 7, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК. Като е отменил акта, съдът е постановил неправилно решение, като е „дописал“ закона с позоваване на нереализирано инвестиционно намерение. Причината за нарушаване на условията на разрешителното е ирелевантна за спора. Изборът на основание по чл. 79а, ал. 1, т. 1-7 от ЗВ е въпрос на оперативна самостоятелност на специализирания орган и не може да бъде мотив на съда за отмяна на акта. Неуведомяването на титуляра на разрешителното за започване на производство по отнемане не е съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е засегнато правото на защита и не е повлияло на същността на акта.
Решението следва да бъде отменено като необоснованост, която е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата.
С оглед изхода на делото претендираните разноски от ответника по касационната жалба не следва да се присъдят.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 569/22.12.2016 г. по адм. д. № 681/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, като вместо енго ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против Решение №РО-50/14.07.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – Плевен. Решението е окончателно.